Днес босненските мюсюлмани почитат жертвите на клането в Сребреница. Преди 17 години край градчето са избити 8000 мъже и момчета от мюсюлмански произход. Това е най-кървавият и жесток връх на югославските войни, започнали през 1992 година с отделянето на Сараево от властта на Белград. Жестокото клане, признато за геноцид, е приписвано на сръбския военен генерал Ратко Младич и лидера на босненските сърби Радован Караджич.
И двамата са изправени пред Международния трибунал в Хага, и двамата пледират невинност. Дори американският президент Барак Обама осъди опитите да се отрекат неоспорими исторически факти.
Колкото и спорно да е най-кръвопролитното масово убийство в Европа след Втората световна война, болката на хората е тази, която остава с най-голяма сила. За много от тях съдебните процеси са закъснели, а надеждите им да погребат любимите си хора – изгубени. Много от жените си спомнят как синовете им били изтръгнати от ръцете си.
Около 30 000 души се очакват днес да се съберат край мемориала на геноцида. Сред тях ще е и най-възрастният му свидетел – 94-годишна жена, съобщават АФП.
Днешната церемония бе съпътствана с погребението на нови 520 жертви, които бяха идентифицирани наскоро. За 17 години 6800 жертви вече са идентифицирани, а търсенето продължава.
До момента за клането край Сребреница са осъдени 30 души. Масовите гробове с тела от Сребреница са 39. Съдът приема, че убитите са между 7 и 8 хиляди мъже. Почти 2000 от тях са били на възраст между 13 и 24 год.
Бившият шеф на полицията в Сребреница Хакия Мехолич твърди, че има план за предаването на Сребреница и за по-късното разкриване на мита за "геноцида". Падането на Сребреница е голяма военна провокация на администрацията на тогавашния президент Алия Изетбегович, договорена с Бил Клинтън, за да да послужи като повод за военна намеса на НАТО и спечелване на общественото мнение. Това, според него, станало с нападение над босненските сърби.
Днес международният протекторат Босна и Херцеговина е разделена повече от всякога, пише в анализ британският вестник „Гардиън“. За 16-те години мир страната е по-мирна, отколкото мнозина са се надявали. Но най-големите зверства в Европа след Втората световна война не са забравени.
Бариерата между бошняците мюсюлмани, католиците хървати и православните сърби изглежда доста висока. Браковете между тези етнически групи са по-малко от всякога. Децата от двете общности – Сръбската република и Федерацията на босненци и хървати – растат без почти никакъв контакт по между си.