Половин милион души принудително са напуснали домовете си в Демократична република Конго (ДРК) заради бушуващата в страната война. Данните изнесе благотворителната организация Oxfam, според която 3-месечния вътрешен конфликт разпалва голяма хуманитарна криза в източната част на страната. От там предупреждават, че може да има „катастрофални“ последствия.
Правителството се опитва да потуши действията на бунтовническото движение М23, за което се твърди, че е спонсорирано от съседни Руанда и Угадна, допълва „Евронюз“. За сега двете държави категорично отричат каквато и да е намеса в конфликта.
Ситуацията в страната е хаотична, твърдят очевидци. От международната организация „Лекари без граници“ пък предупреждават за опасност от бум на холера в бежанските лагери. Често тези временни и претъпкани лагери са без вода и тоалетни.
Междувременно предстои среща в Уганда на лидерите от региона, посветена именно на конфликта. Битката с властта води бившият генерал Боско Нтаганда, който принадлежи към тутсите. От същата етническа група са и повече от управляващите ДРК. Нтаганда е сравняват с осъдения наскоро от трибунала в Хага военнопрестъпник Томас Лубанга, принуждавал деца да се бият в гражданската война в Демократичната република Конго между 2002 и 2003 години.
Различни благотворителни организации се опитват да облекчат положението на хилядите конгоанци, засегнати от конфликта. Общо те настояват за отпускане на 630 милиона евро за хуманитарна помощ. Предстои посещение и от ООН.
В битката с бунтовниците, правителствените сили са оставили без защита много уязвили части на страната, допълва Би Би Си. Милиони продължават да разчитат на милостта на милициите. Има рязък ръст на убийствата, изнасилванията и грабежите.
В източната част на ДРК от 1994 година насам се водят битки. След геноцида в Уганда над 1 милион хутси се преместиха там. Руанда два пъти напада ДРК под претекст, че иска да спре бунтовниците на племето хутси, избягали на конгоанска територия.
Геноцидът в Руанда е избиване на около 937 000 тутси и умерени хуту, извършено в по-голямата си част от 2 екстремистки бойни групи на хуту - Интерахамве и Импузамугамби, за период от 100 дни от 6 април до средата на юли 1994 г. За много геноцидът в Руанда се откроява като исторически значителен не само заради големия брой убити за толкова кратък период от време, но и заради начина, по който Западните страни реагират на зверствата.