В Иран се добиват 4,5% от всички биткойни в света и страната ги ползва, за да намалява ефекта от икономическите санкции, наложени им от САЩ и други страни от 2006 г. насам. С тях държавата заобикаля забраната за износ на енергийните си резерви, сочи проучване на “Елиптик”, компания за анализ на блокчейн и финансови престъпления.
Вашингтон налага на Техеран санкции още от началото на Иранската революция през 1979 г. заради ядрените програми и подкрепата на страната за групировки в Близкия изток, които САЩ смята за терористични организации. В настоящата си форма те са почти пълно икономическо ембарго и забрана на всякакъв внос от страната. В това число влизат и залежите от петрол. Така той спадна с над 70% и стана причина за рецесия, безработица и периодични изблици на гражданско неподчинение.
Спасителният пояс обаче идва точно от биткойните, сочи проучването. Иран използва енергийния си потенциал за добив на криптовалутата. Цената на тока не е висока, тъй като страната е най-големият производител на природен газ в света.
От 2019 г. Техеран призна добива на виртуалните пари за легитимно и доходоносно бизнес начинание. Така копачите, които ги добиват, плащат по-висока цена за ток, но чувствително по-ниска от тази в останалата част на света. Врътката е проста - Иран извежда енергийните си резерви по света, като ползва петрола си за производство на електроенергия. Тя се превръща в биткойн чрез действията на миньорите в Иран.
По този начин Иран получава непряка експозиция на своите петролни резерви чрез потенциални купувачи и потребители на биткойн.
Петролът е ключов, тъй като биткойните и другите криптовалути се добиват с процес, наречен копаене. При него мощни компютри, но най-вече специализирани копачки, се състезават и си помагат, за да решат сложни математически задачи. После си поделят добитите биткойни спрямо приноса. Процесът изисква огромна консумация на ток. Точно затова и шефът на “Тесла” Илон Мъск спря приемането на биткойни за закупуването на електрически коли.
За да има полза, Иран задължава копачите да продават биткойните си на централата банка. Перспективата за евтин ток привлече доста копачи, особено от Китай, в страната. Това е особено интересно предвид изявлението от 22 май на китайския вицепремиер Лю Хъ и Държавния съвет на страната, че е необходима по-строга регулация за защита на финансовата система. Двете доведоха до срив на биткойна.
Koпaeнeтo нa кpиптoвaлyтaтa e cpeд вaжнитe нaчини, пo кoитo блoкиpaният oт caнкциитe Иpaн ycпявa дa cи нaбaви дocтъп дo чyждecтpaннa вaлyтa. Cпopeд изчиcлeниятa eлeктpичеството, необходимо зa изкопаването нa кpиптoвaлyтaтa, възлиза нa 10 милиона барела cypoв пeтpoл, или oкoлo 4% oт гoдишния дoбив нa cтpaнaтa.
“Пo тoзи нaчин Иpaн нa пpaктикa продава запасите cи oт пeтpoл нa глoбaлнитe пaзapи, кaтo използва биткойн, зa дa зaoбикoли тъpгoвcкoтo eмбapгo”, ce пocoчвa в изcлeдвaнeтo. “Xopaтa, които добиват криптовалутата в cтpaнaтa, пoлyчaвaт възнаграждението си диpeктнo в нeя, c кoeтo мoгaт дa плaщaт зa внoc, пoзвoлявaйки санкциите нa мecтнaтa финансова cиcтeмa дa бъдaт избeгнaти”, пише още в доклада.
Дaннитe зa дoбивa ce бaзиpaт въpxy мecтнoтo пoтpeбление на електроенергия, кaтo cпopeд иpaнcкaтa компания месечно зa тoвa се използват мeждy 500 и 600 мегаватчаса тoк. Toвa понякога вoди дo cpивoвe нa цялата eнepгийнa система в cтpaнaтa.
“Bъзмoжнocтта за евтино дoбивaнe на биткойни пpивлeчe сериозни инвecтиции в Иpaн, нaй-вeчe oт cтpана на Китай, кoятo e лидер в тази cфepa. Hякoлкo китайски бизнeca пoлyчиxa лицeнз зa дoбив и вече имат мoщнocти в страната. Те имaт добри отношения c apмиятa в Иpaн, a eднo oт нaй-гoлeмитe cъopъжeния зa добив е изградено в партньорство с военна организация”, допълват от “Елиптик”.
“Финансовите институции трябва да преценят риска от санкции, на които се излагат заради копаенето на биткойни в Иран и особено тези, които предлагат услуги след плащане с биткойни”, обясни д-р Том Робинсън, съосновател на “Елиптик”. И пояснява, че ако 4,5 % от добива на биткойни се случва в Иран, то рискът да платите такса на копач от Иран е същият.
Заради Китай и Мъск цената им спадна драстично. Две събития от май сринаха биткойна до рекордно ниски цени за 2021 г. Първо шефът на “Тесла” Илон Мъск спря да ги приема за закупуването на електрически коли, а после и Китай предупреди за опасността от криптовалутата и тя стигна до 30 000 долара за 1.
Крак повлече Мъск на 12 май. Тогава той туйтна, че повече няма да приема криптовалутата. “Ние сме загрижени от бързо нарастващото използване на изкопаеми горива за добив на биткойни и трансакции, особено въглища, които имат най-лошите емисии от всички горива”, каза Мъск. И добави, че производителят на електрически автомобили няма да продаде нито един от своите биткойни, които закупи през февруари и така повиши цената им. Вместо това възнамерява да ги използва за трансакции веднага щом добивът на криптовалути премине към използване на по-устойчива енергия.
Така цената на дигиталните пари стана 50 000 долара за един. Спадът продължаваше, но беше плавен.
На 21 май обаче дойде ударът и от китайците. След изявлението на китайския вицепремиер Лю Хъ и Държавния съвет на страната, че е необходима по-строга регулация за защита на финансовата система, биткойнът стана 32 000 долара за един.
“Необходимо е да се предприемат мерки срещу поведението за копаене (добиване) и търговия с биткойн и решително да се предотврати предаването на индивидуални рискове в социалното поле”, казаха тамошните власти. Така поевтиня с над 10% докъм 32 000 долара, задълбочавайки низходящото си движение с повече от 40% от рекордния връх, достигнат на 14 април, когато беше около 64 895 долара.
По-рано през миналата седмица имаше нов спад, пак заради Китай. Тогава страната забрани на местните финансови институции и системи за разплащания да предоставят услуги, свързани с криптовалутите, както и да работят с компании от този сектор.
А за удара допринесоха и американските власти. Те се ангажираха да бъдат по-строги спрямо онези, които използват биткойн, за да извършват “незаконна дейност, включително укриване на данъци”. Департаментът по финанси на САЩ обяви на 20 май, че ще изисква отчитането на криптотрансфери на стойност над 10 000 долара точно както при паричните средства.
След спада обаче отново на сцената се появи Мъск. През уикенда той провел среща с водещи копачи на биткойни в Северна Америка. Те решили да сформират обединение, което да търси по-екологични решения при добива на криптовалутата. Така цената се повиши до 40 000 долара за един биткойн.