Белгийският премиер Александер Де Кро беше само един от европейските лидери, които поставиха малко знаме с цветовете на дъгата на ревера си по време на срещата на върха в Брюксел. Лидерите на редица страни членки на ЕС се обявиха срещу наскоро приет закон в Унгария, който експерти, активисти и членовете на ЛГБТИ общността определят като хомофобски.
“Няма какво повече да търсите в ЕС”
17 държавни лидери подписаха писмото срещу Унгария, инициирано от министър-председателя на Люксембург Ксавие Бетел. По време на срещата някои от ръководителите на страните членки изгубиха търпение. Един от тях бе нидерландският премиер Марк Рюте: “За мен в такъв случай няма какво повече да търсите в Европейския съюз”, обърна се Рюте към унгарския си колега Виктор Орбан. Той обаче отчете, че не съществува механизъм за прекратяване на членството в ЕС. На унгарския премиер трябва ясно да му бъде обяснено, че ЕС е “общност на ценности”, категоричен е Рюте. Александер Де Кро подкрепи Рюте. След този емоционален дебат по време на срещата в Брюксел Орбан трябва да се прибере обратно в Будапеща и “да помисли, дали Унгария все още има място в ЕС”, смята белгийският премиер.
В писмото си до председателя на Европейския съвет Шарл Мишел 17-те заявяват: “Трябва да се борим с дискриминацията срещу ЛГБТИ-общността и отново да подчертаем, че защитаваме техните основни права”. Люксембургският премиер Бетел, който е с хомосексуална ориентация, заяви, че който в Унгария вярва, че рекламата може да направи младежите гей, “не разбира живота”. Според него новите правила, които забраняват присъствието на хомосексуалност в рекламата и медии, прекрачват червена линия.
Само Полша е с Орбан
Ангела Меркел, за която това вероятно е последната среща на върха, определи закона като “грешен”. Тя каза, че дискусиите по време на вечерята на лидерите на страните членки е била “спорна, но и откровена”. Единствено полският министър-председател е подкрепял Орбан. Останалите ръководители на държави от Източна Европа - България, Румъния, Чехия, Словакия, Словения, Хърватия - са запазили мълчание.
Орбан от своя страна не приема критиката. Той дори е заявил, че по време на комунизма е бил “борец за правата на гейовете”. До идването на власт на Орбан през 2010-а Унгария се считаше за най-либералната държава от бившия Източен блок, що се касае до правата на еднополовите двойки. Правото им да живеят на семейни начала беше уредено там още през 1996 година. В последно време обаче партията на Орбан вписа в конституцията, че едно семейство може да е съставено само от жена, мъж и деца. На еднополовите двойки им беше забранено да осиновяват, а на транссексуалните - да променят пола, вписан при раждането им.
Не само отношението към ЛГБТИ-общността е повод за разрива между Брюксел и Будапеща. Правителството на Орбан от години е обвинявано, че систематично подкопава правовата държава, свободата на медиите, науката и съдебната система. Европейската комисия започна няколко процедури срещу Унгария. Новият бюджет на ЕС предвижда разглеждане на въпроса с върховенството на правото преди да бъдат отпуснати европейските средства. Заради това Унгария се обърна към Европейския съд в Люксембург.
Пандемията и отношенията с Русия и Турция
Противопоставянето с Унгария остави на заден план темите, които бяха предмет на срещата - пандемията, Русия и Турция. Държавите членки решиха, че заради бързото разпространение на новата Делта мутация допускането на граждани на трети страни като Великобритания на територията на Съюза няма да се случи толкова бързо.
По въпроса с отношението към Русия така и не се стигна до конкретни решения. Държавите от ЕС се разбраха да продължат диалога с руския президент Владимир Путин по темите, които са от общ интерес. В същото време на нарушенията на човешки права, потискането на опозицията и намесата в конфликтите в Украйна и Беларус ще продължи да се отговаря със санкции. След срещата Ангела Меркел заяви, че може да си представи среща на върха с руския президент, както и че “очаква по-смел подход” от страна на 27-те, тъй като не е достатъчно американският президент Байдън да говори с Путин.
Макрон подкрепя идеята, но други държави, сред които източноевропейските, както и Нидерландия, засега отказват директен разговор с Путин. Руският президент първо трябва да си плати, преди да говорим с него, заяви латвийският министър-председател Кришянис Каринш.
От решенията на срещата става ясно, че ЕС иска да подобри отношенията си с Турция. Президентът Ердоган обаче трябва да продължи да работи за успокояване на напрежението с Кипър и Гърция. ЕС иска да продължи споразумението за бежанците и планира да осигури още 3,5 милиарда евро, които да бъдат използвани за осигуряване на подслон и грижа за бежанците от Сирия. Освен това трябва да се работи по подновяване на митническия съюз между ЕС и Турция.
Автор: Бернд Ригерт