Стоките от първа необходимост поскъпват и това се усеща от всички. Официално годишната инфлация при хранителните стоки през май беше от 17,5 процента - с около процент повече от общата инфлация в Турция, се казва в репортаж на „Нойе Цюрхер Цайтунг“ от Истанбул. Авторът Фолкер Пабст пояснява, че в началото на миналата година един долар се е разменял срещу по-малко от 6 турски лири, а сега – срещу 8,70 лири.
„Бензинът и торовете поскъпват винаги, когато се вдигне курсът на долара. Затова и земеделците продават по-скъпо продукцията си“, е цитиран един продавач на плодове и зеленчуци на пазара в централния истанбулски квартал Фатих.
Месото стана лукс
Продавач в месарница допълва, че месото се е превърнало в лукс за много хора и разказва, че миналата година е получавал доставки на месо по три пъти седмично от кланицата, а сега му е достатъчна само по една доставка, защото продава значително по-малко. Когато преди две години имаше подобен скок на цените в Турция, президентът Реджеп Ердоган обвини търговците, че помпали инфлацията. Особено хората от по-бедните социални слоеве в турското общество усещат поскъпването много тежко и са принудени да си правят сметка за всяка лира. Междувременно те дават по около една трета от доходите си само за хранителни продукти.
В началото на тази година минималната работна заплата в Турция беше вдигната с 21,6% и в момента възлиза на 2 826 лири. В големите градове обаче тези пари не стигат за нищо. Синдикатът Türk-Is определя прага на бедността за една 4-членно семейство на 8 197 лири. Ако се вземат като база международните критерии, излиза, че почти 18 милиона турци живеят в бедност, коментира „Нойе Цюрхер Цайтунг“ и обяснява, че още преди пандемията страната е изпитвала големи икономически трудности. Изданието цитира Мерием Мерич, която има малък цех за платове. „Останат ли ми малко пари, купувам по един грам злато. Предпочитам то пред това да купувам долари“, казва тя. В момента един грам турско злато струва около 500 лири. Много хора обаче инвестират и в твърда валута. През юни общите спестявания на турските граждани в чужда валута са надвишавали тези в турски лири. А дори и високата лихва от 18 процента, с които се олихвяват влоговете, биват напълно „изяждани“ от инфлацията.
Рисков фактор - политиката на Ердоган
Сегашните проблеми на икономиката и непоследователната политика на президента Ердоган носят огромен риск за турските граждани, които се опасяват от ново обезценяване на парите им. В тази връзка мрежата от обществено-правни медии АРД припомня на сайта си, че турският президент открай време е бил противник на високите лихви като средство за борба с инфлацията. През последните две години той смени цели трима управители на Централната банка. Но всеки път това довеждаше до ново обезценяване на лирата и до нов скок на инфлацията, обяснява изданието.
В началото на юни инфлацията достигна нива до близо 15 процента, което беше най-високата ѝ стойност от края на 2019 година досега, посочва по същата тема изданието „Бизнес Инсайдър“. За сравнение: в еврозоната инфлацията в началото на тази година беше 1 процент. Обезценяването на доходите и спестяванията се отразява най-вече на цените на хранителните стоки, като най-осезаемо са поскъпнали зеленчуците, плодовете, яйцата, олиото и прясното мляко.