България държи ключа за започването на преговори на Република Северна Македония и Албания за членство в Европейския съюз. София трябва да участва в дебата за бъдещето на Европа. Инициативата „Три морета“ запълва една липсваща инфраструктура в Европа. В бъдеще тя трябва да обхване и Западните Балкани. Това заяви в интервю за БГНЕС Весела Чернева от Европейския съвет по външна политика (ЕСВП).
Български поглед върху бъдещето на Европа
„По отношение на българската външна политика големият нерешен въпрос продължава да бъде разширяването на ЕС с Албания и РС Македония. България държи ключа към този следващ етап на започване на преговорите на тези две страни“, подчерта Чернева. През следващите месеци трябва да направим заявка по важните европейски въпроси, сред които на първо място е възстановяването на България и на ЕС след пандемията от COVID-19. Но за целта, напомни експертът, трябва да имаме редовен парламент, за да подадем своя план за възстановяване. Едно от най-важните неща, които предстои през следващите месеци е дебатът каква трябва да изглежда обединена Европа.
„ЕС ще започне разговори за своето бъдеще, чиято кулминация ще е през следващата година по време на френското председателство. България трябва да е част от този разговор“, категорична е Чернева. За нас е важно в ЕС да се чуват всички гласове, а не само на големите страни. „Много е важно да бъде преодоляно и разделението между Изтока и Запада, не само в смисъл на икономическо настигане, но и в смисъла на политическа равнопоставеност“, каза дипломатът. „В ЕС е неизбежно създаването на различни коалиции. За България ще е грешка, ако тя се самоизолира или самомаргинализира и не участва в част от тези множество коалиции, сред които са Шенген, европейската отбрана и европейския здравен съюз. Това са все области, в които българското общество би имало интерес от европеизация“, заяви експертът от ЕСВП.
Според Чернева пред Европа стои огромния проблем как да се справи с нелибералните демокрации. „Страни като Унгария, където не е налице разделението на властите и няма медийна свобода. Там един лидер се държи като тартор, макар и да е избран на редовни избори. Това не отговаря на принципите на либералната демокрация, върху които се крепи ЕС. Как ще успеем да се справим с Виктор Орбан и други подобни лидери, както и с техния модел на управление, ще е основен въпрос пред ЕС през следващите години“, смята експертът.
„Три морета“ е бизнес, а не заплаха
„Инициативата „Три морета“ запълва една липса в инфраструктурата на Европа в посоката Север-Юг“, заяви Чернева, припомняйки, че през последните години Европейската комисия се е занимавала основно с намаляването на различията между Изтока и Запада, т.е. новите страни-членки да наваксат изоставането си и да са по-добре свързани със старите.
Експертът посочи, че връзките между самите източноевропейски страни са или несъществуващи, или в доста оскъдно състояние. „Три морета“ е призвана да реши този проблем, свързвайки Полша, т.е. северното Балтийско море с България и Хърватия, т.е. с топлите южни Черно и Адриатическо морета. „Освен за инфраструктура става дума за бизнес, инвестиции, а също така за отбрана и сигурност. Това не е инициатива, която е заплаха за някой, който не участва в нея“, подчерта Весела Чернева. Тя посочи, че в момента инициативата стъпва на краката си. За нея е напълно логично на един следващ етап „Три морета“ да обхванат и Западните Балкани.