Да, няма нищо по-човешко от това да тръгнем да търсим виновниците след една толкова опустошителна природна катастрофа. Само дето така няма да помогнем никому, най-малко пък на жертвите, на засегнатите семейства и на всички онези, чието съществувание за минути беше съсипано от чудовищните водни маси. Това дървено философстване ме нервира. То е същото, както след изгубен мач на националния отбор по футбол: тогава в Германия се появяват 80 милиона разбирачи от футбол, сега изникнаха 80 милиона разбирачи от природни катастрофи.
Глобалните системи не могат да предвидят регионални катастрофи
А и не само в Германия. Британската хидроложка Хана Клоук заяви пред медиите, че хората в Германия не са били информирани навреме за предупрежденията на Европейската служба за предотвратяване на наводненията EFAS. Според нея, това било "гигантски провал на системата". В Германия веднага подхванаха темата: Михаел Тойрер от опозиционната СвДП обвини вътрешния министър Хорст Зеехофер, че "носи пряка и лична отговорност" за претърпяното от хората. В една предизборна ситуация като сегашната такива обвинения могат да свършат добра политическа работа. Само дето твърденията на Хоук се оказаха неверни.
Обществено-правното радио WDR5 например, което се слуша в най-засегнатите провинции, цели 24 часа преди катастрофата излъчи следната новина: "Германската метеорологична служба предупреждава за тежки бури с много силни, а на места дори екстремни поройни валежи". Радиото предупреди още, че предстоят продължителни бури, които могат да нанесат щети: "На места се очакват градушки, порои и наводнения". Тоест, всеки, който е слушал прогнозите, би могъл да се досети какво предстои. През онези дни дори нямаше нужда да следиш по интернет как се развиват валежите: достатъчно беше да погледнеш през прозореца.
Понякога човекът просто е безсилен
Никой обаче не можеше да предвиди колко бързо пороите ще вдигнат чудовищните водни маси, които заляха населени места като село Шулд на река Ар. Просто защото има природни стихии, които са толкова непредвидими, че ние не можем да си представим опустошителните им мащаби - колкото и да сме предвидливи и каквито и технически мерки да сме взели. Системите за ранно предупреждение могат да ни помогнат, когато равнището на реките се повишава бавно - те обаче не вършат работа при екстремни порои. В продължение на столетия е трупан опит с наводненията и природните стихии, който помага на хората да се предпазват и ги е научил къде да строят къщите си. Жителите на Шулд не можеха да предвидят опасността. Стихията там отнесе стари къщи с външен гредоред, които са оцелявали от какви ли не наводнения през вековете. Но тя отнесе и мостове, строени през последните десетилетия според съвременните изисквания за безопасност и в съзвучие с всички разчети срещу наводнения.
В случая с придошлата река Ар по изключение не важи и обвинението, че измененията на речните корита, канализациите и запечатването на почвата водели именно до такива потопи. Просто защото Ар е една от малкото реки, по които няма почти никакви изкуствени промени: тя в общи линии и до днес следва естественото си русло. И в друго едно населено място катастрофата не можеше да бъде предвидена нито от властите, нито от гражданите: в Ерфтщат. Там силно придошлата река най-напред наводни една кариера за чакъл и в такава степен я подкопа, че инертните маси буквално затрупаха част от съседното населено място. В регион като този, където вече от хилядолетие се копаят кафяви въглища, земните пластове са толкова нестабилни, че неприятни изненади ни очакват навярно и в бъдеще.
Кои ли ще бъдат следващите засегнати региони?
След като бъдат ликвидирани щетите, хората край река Ар навярно ще получат и много по-добра система за ранно предупреждение. Но следващият потоп може да удари съвсем друга река и съвсем други селища, които още не са така добре подготвени. Това никой не може да го предвиди. Така че си остава следната горчива истина: има природни стихии, които са по-силни от нас, хората. Стихии, които се стоварват върху ни толкова бързо и толкова неочаквано, че никакви системи не могат да ни помогнат. Но какво все пак можем да направим? Архитектите и специалистите по градоустройство трябва винаги да си вадят поуки от историческия опит, за да могат да строят по-здрави и по-сигурни сгради и инфраструктури. Можем освен това да се надяваме, че следващия път няма да бъде още по-лошо. И най-сетне да свикнем с мисълта, че не за всеки проблем непременно трябва да изнамерим и виновник.
Автор: Фабиан Шмид