Привечер в Атина като че ли малко се разхлажда. Но и в 18 часа термометрите по улицата продължават да показват 43 градуса. Градусите са с три по-малко, отколкото по обяд. А може да стане и по-горещо: метеоролозите допускат, че тази седмица може да бъде надхвърлен досегашният европейски рекорд от 48 градуса. Толкова са били измерени в Атина на 10-и юли 1977-а.
Заради трайно високите температури властите обявиха, че ограничават работното време на археологическите забележителности. Акрополът например ще бъде затворен между 12 и 17 часа. Това се прави както за защита на туристите, така и за защита на служителите, обясняват от гръцкото министерство на културата. Гражданската защита в Гърция призовава физическите усилия през деня да се избягват и апелира към работодателите да прекратяват тежката физическа работа следобед.
"Не сме преживявали такова нещо от десетилетия"
За гърците високите температури през лятото не са нещо необичайно - някак се свиква, казва младата атинянка Татялена. Тя няма пари за климатик, затова е разпръснала десет вентилатора из жилището си. Йоргос Хионидис също се справя с жегите, но изпитва безпокойство: "Разтревожени сме от промените в климата". Според него най-големият проблем е глобалното затопляне. Той не е единственият, който мисли така. Защото дори в Гърция горещините да са обичайно явление, това лято е различно, казва Христос Зерефос, климатолог от Атинската академия, най-голямата организация за научни изследвания в Гърция. Той смята, че неимоверните жеги ще се задържат още най-малко четири дни или общо почти две седмици. "Този път интензивността и особено продължителността на горещините са изключителни. Такова нещо не сме преживявали от десетилетия."
4000 са починали по време на горещата вълна през 1987-а
Подобни горещини е имало последно през 1987 година. 4000 души умират заради екстремните температури. Тогава малцина са имали вентилатори или климатици и нагорещените градски жилища се превръщат в смъртоносен капан най-вече за по-възрастните гърци. Макар днес жилищата да са много по-добре оборудвани, все още има много хора, които не могат да си позволят нито вентилатор, нито климатик. Градските власти са предоставили на тяхно разположение климатизирани халета за обществено ползване.
Изразходва се огромно количество ток
Точно големият брой климатични инсталации притеснява властите. Както се видя още по уикенда - потреблението на електроенергия в цялата страна е нараснало рязко. Поради това в понеделник премиерът Кириакос Мицотакис и представители на електроразпределителните дружества проведоха кризисна среща. Мицотакис увери, че властите ще направят всичко, което е по силите им, за да не бъде прекъснато електроснабдяването, но помоли гражданите за съдействие, за да се редуцира потреблението най-вече в пиковите часове. Най-критично е между 13 и 15 ч., както и нощем, когато фотоволтаичните системи не функционират. Тъй като температурите и нощем рядко падат под 30 градуса, много хора оставят климатиците си да работят непрекъснато.
Екстремните климатични феномени само ще зачестяват
Според климатолога Зерефос заради измененията в климата хората в Гърция трябва да се подготвят да се сблъскат с още по-екстремни климатични феномени в следващите години. Това означава, че ще стане още по-сухо и горещо, което увеличава опасността от избухването на горски пожари. Само на полуостров Пелопонес през уикенда пожарите са били към 60. Повечето от тях междувременно са овладяни, но са пострадали над 3000 хектара борови и маслинови гори. Самолети, хеликоптери и множество пожарникари се бореха с пожара северно от Атина през цялата изминала нощ. "Това е кошмарен пожар в покрайните на града", каза премиерът Мицотакис. Властите се надяват, че днес ще успеят да овладеят стихията.
Горските пожари обаче не са единствено последствие от климатичните промени в Гърция, казва Зерефос. В някои части на страната е паднало нивото на подпочвените води, другаде - като например на Крит - някои райони се превръщат в пустиня. А се регистрира и ерозия на бреговете. Институтът на Зерефос е провел проучване, което заключва, че щетите от измененията в климата в Гърция докрая на века ще възлязат на 700 милиарда евро - над два пъти повече, отколкото са сегашните държавни задължения. "За по-големи държави като Германия ще е още по-скъпо", предупреждава Зерефос. Затова е необходимо договореностите от Парижкото споразумения за климата да се спазват и да се приложат максимално бързо.