Берлинчани са изумени от онова, което наблюдават в ранните сутрешни часове на 13 август 1961 година: силите за сигурност на ГДР затварят границата, която преминава между източната и западната част на града. Полицаи и граничари вадят паветата, правят от тях барикади, забиват бетонни стълбове и опъват между тях ограда от бодлива тел. Остават отворени само няколко пропускателни пункта, почти всички линии на метрото са прекъснати. Берлин е разделен - и така цели 28 години. ГДР зазижда своите граждани.
За бившата Държавна сигурност в ГДР - Щази - това е само плюс. Стената се явява „гарант за властта“ на Щази, както и за изолацията на Източна Германия от останалия свят. От 13 август 1961 до 9 ноември 1989 година десетки хиляди служители на Щази имат една-единствена основна цел: Стената да остане непристъпна за населението.
Контролът става все по-важен
В името на тази цел се подслушват хора, контролира се личната кореспонденция, възлага се шпионирането на приятели и дори на брачни партньори. „Със строителството на Стената значимостта на ДС нарасна. Задачите ставаха все повече, контролът ставаше все по-обхватен“, разказва пред ARD бившият офицер от Щази Харалд Йегер. А шефът на Щази Ерих Милке заявява още в първите дни след строителството на Стената: „Ситуацията след 13 август показа, че създаването на антифашистки защитен вал за гражданите на ГДР е нещо добро и правилно. Работническата класа взе властта и няма намерение да я предава другиму!“.
Укреплението по границата със Западен Берлин става все по-непробиваемо - най-вече благодарение на педантичното следене и обхватния контрол. Тези, които се опитват да избягат от страната, са изложени на куршумите на граничните полицаи. „За нас това бяха подлеци и предатели - независимо дали бягаха от ГДР поради политически или икономически причини. Нищо не можеше да оправдае бягството им!“, спомня си бившият граничар Йегер. Бегълците биват арестувани, затваряни зад решетките или „продавани“ на Запада срещу твърда валута. „Очите и ушите“ на Щази са просто навсякъде.
"Никой няма намерение да строи стена"
Заповедта за строителство на Стената е издадена от председателя на ГЕСП Валтер Улбрихт, независимо от публичното му уверение, че „никой няма намерение да строи стена“. Много днешни историци смятат, че партията и Улбрихт са искали да изолират ГДР много по-рано: още през 1952 година съветското ръководство в Москва затваря вътрешната германска граница. От този момент нататък все повече източногерманци се възползват от възможността да се измъкнат през Западен Берлин. Улбрихт решава да сложи край на това – по тази причина издава заповедта за затваряне на границата.
В нов документален филм на ARD, посветен на строителството на Стената, бивши служители на Щази коментират обстоятелствата по следния начин: „От една страна Стената трябваше да се опазва непокътната, а друга - искахме да се покажем отворени към света. Работата ни ставаше все по-трудна“.
Падането на Стената
В последните дни на ГДР, когато съветският президент Михаил Горбачов поведе политика на „Гласност и Перестройка“, натискът над режима на ГДР нарасна неимоверно. „Всичко, което беше свързано с „отварянето“, бе крайно опасно за нас“, спомня си бившият офицер от Щази Гюнтер Ентерлайн. Между 1961 и 1989 година най-малко 140 души загиват край Берлинската стена. С падането на Стената настъпва и краят на ГДР, и краят на Щази. По ирония на съдбата тъкмо служител на Щази е човекът, който на 9 ноември 1989 година отваря бариерата на границата в центъра на Берлин. Така в крайна сметка пада и Берлинската стена.
Автор: Щефан Деге