Екип от японски изследователи е установил, че съществува синхрон между атлантическото течение Гълфстрийм и тихоокеанското Курошио, предаде phys.org.
В своя доклад, публикуван в списанието Science, учените описват връзката между двете океански течения, базирайки се на изследване, което се основава на анализиране на 10-годишни метеорологични сателитни данни .
Както знаем, Гълфстрийм е океанско течение, което започва в Мексиканския залив и продължама покрай южния край на Флорида. След това следва източното крайбрежие на САЩ, преди да се сблъска с теченията в Северния Атлантически океан. Курошио е подобен тип течение, което тече южно от Япония в Източнокитайско море, докато не се сблъска с по-северното течение Ояшио. Предишни изследвания показват, че и двете течения влияят силно върху метеорологичните условия в северното полукълбо - например големите бури, които обикновено възникват на местата, където се срещат по-студени течения.
В това ново изследване учените са установили, че двете течения са синхронизирани.
За да научат повече за възможна връзка между двете течения, изследователите са събрали и проучили огромно количество метеорологични данни и са създали модели, за да покажат как двете системи се повлияват една от друга.
Те открили, че западните потоци носят енергия от двете течения по целия свят. Тъй като топлината от Курошио се пренася в атмосферата, например там, където се среща с Ояшио, се генерират бури, които се движат от запад на изток - чак до северните части на Тихия океан. Тогава реактивният поток пренася тази енергия през континенталната част на САЩ, чак до Атлантическия океан. Там той се сблъсква с топлината, пренасяна в атмосферата от потока Гълфстрийм, докато се сблъска с Лабрадорското течение.
Големите разстояния предполагат, че би отнело много време енергията от едното течение да окаже влияние върху другото. Но крайният резултат, показващ синхрона между двете течения е откритие, което занапред може да направи по-точна прогнозата за времето в северното полукълбо.