За 30 години Казахстан успя да постигне това, което редица други държави не успяха за повече от 100 години. Този извод направи първият заместник-председател на кабинета на президента на Казахстан Даурен Абаев. „Казахстанският народ успя да извърши огромен скок по отношение на модернизацията по пътя към суверенитета и преминаването то планова към пазарна икономика, от тоталитаризъм към открито, свободно общество. Най-важното за тези три десетилетия, обаче е изграждането на нацията“, каза Абаев по време на Международната научно-практическа конференция „Лидерство, стабилност, прогрес“, посветена на 30 години от независимостта на евразийската перла – Казахстан.
Пет са основните момента, през които премина страната за този кратък период – светска държава, казахстанска идентичност, икономическа самодостатъчност и инвестиционна привлекателност. На четвърто място – свързаност на териториите. По думите на Абаев, териториалната цялост на страната това е задължително условие за обществено развитие. „Градът Нур Султан не само се превърна в място за растеж на цялата държава, но и основно място за създаването на нови междурегионални връзки“, допълва Абаев. Петият момент е общността на бъдещето. „През 2030 г. беше поставена програмата „Стратегия 2030“, отбелязва първият заместник-председател на кабинета на президента на Казахстан. Към днешна дата тя е изпълнена. Това е 9 години преди крайния ѝ срок. Днес вече се работи усилено по новата стратегия, чийто обхват е 2050 г. Амбицията е Казахстан да влезе в групата на по-развитите държави. От икономическа гл.т. основната задача на Стратегия 2030 е ръст на БВП на глава от населението. Новата стратегия, с обхват до 2050 г., има за цел обикновеният човек да може да усети възхода на държава.
Независимостта е най-голямото постижение за народа на Казахстан. „Именно управлението на първия президент на Казахстан – Нурсултан Назарбаев осигури в зората на независимостта социално-икономическата и обществено-политическата стабилност, а това се превърна и в основа на динамичното развитие на страната“, каза по време на конференцията Нурлан Нигматулин, председател на Меджлисът – долната камара на двукамарния парламент на Казахстан. В нея взеха участие редица международни държавници и общественици, представители на международни организации, учени, експерти, научният елит на Казахстан, представители на международни организации.
Нигматулин припомни първите години след излизането на страната от СССР, когато тя не е имала собствена икономика, външна политика и са били разрушени всички селскостопански, технологични и интеграционни връзки. „Единствено имаше вярва в бъдещето – нещо, което Назарбаев успя да втълпи на народа си, като приложи „невероятни усилия, за да превърне в реалност многовековната мечта на народа за независимост“, допълва Нигматулин.
За 30 години, под ръководството на Назарбаев Казахстан извървя невероятният път от периферия на Съветския съюз до пълноправен член на световната общност, регионален лидер, съвременна държава със силна икономика и стабилно общество. „Днес Касим-Жомарт Токаев продължава стратегическият курс на Назарбаев, реализирайки мащабни реформи свързани с модернизирането на всички сфери от живота на казахстанците“, подчертава Нигматулин.
Стабилността, която дава една функционираща държавна система, ефективната вътрешна и външна политика – е стабилна основа за успешното развитие на днешен Казахстан. „Това, което днес е Казахстан, то е благодарение на постигнатото през последните 30 години. През четвъртото десетилетие най-важното е да видим силна държава и конкурентоспособна нация. Затова ще продължим политико-икономическите реформи, както и процеса на модернизация на общественото съзнание, ще сформираме нова качествена национална идентичност, адаптирана към изискванията на времето“, заключи Нигматулин.
Отказът от ядрено оръжие беше един от основните моменти в изказванията на почти всеки чуждестранен участник в конференцията. Видео обръщение направи и бившият канцлер на Германия Герхард Шрьодер. Той сподели първата среща с президента Назарбаев, която се е състояла на 1 октомври 2021 г. „Различните държави имат различни интереси, но ако „химията“ сработи, е много по-лесно да се намери решение. Двете страни винаги сме успявали да намерим такова. Между Германия и Казахстан винаги е имало особени отношения. Отказът от ядреното оръжие беше ключово решение на Казахстан. Свят освободен от ядрено оръжие. Тази цел заслужава достойно уважение и мисля че и други страни ще се присъединят към нея“, допълни Шрьодер.
„Искрено вярвам, че бъдещето на Казахстан ще бъде още по-ярко и по-успешно. Турция винаги ще бъде жизненоважен партньор на евразийската страна. В качеството си на бивш премиер на Турция съм участвал в диалог на високо ниво с казахстанските си колеги и вече сме реализирали тясно сътрудничество. Днес идвам в Казахстан в друго си качество. Това е първото ми посещение като председател на Съвета на старейшините на Организацията на тюрските държави“, каза пред участниците в конференцията Бинали Йълдъръм.
Възходът на Азия тепърва предстои. Скоро на континента ще се пада 70% от световния ръст, а след 15 години 3 от 4-те най-големи икономики в света ще са от Азия. 2030 г. Азия ще произвежда над половината от световната продукция. „И Турция и Казахстан се намират на стратегически географско място като център между Европа и Азия. Именно поради това смятам, че много векторната външна политика, която Казахстан успешно провежда, е добре обмислен резултат на това изключително географско положение и потенциал“, допълва Йълдъръм.
Тюрският свят ще бъде все по-важен от гл.т на международната политика. Целта е регионът, който внася голям принос на стабилността на целия свят, да процъфтява.
Много на брой са важните моменти, през които премина Казахстан за 30 години. Първото е още през 1991 г. със закриването на ядрения полигон. При разпадането на СССР Казахстан е четвъртата ядрена сила в света. Тя обаче се отказва от ядреното оръжие в името на съхраняването на световния мир.
1993 година е особено важна от най-новата история на Казахстан. На 28 януари е приета новата Конституция на страната. На 10 март започва приватизацията, която трае 2 години – до 1995-а. На 15 ноември е въведена националната валута – тенге.
Ключова роля в развитието на Казахстан през 1994 г. е обявяването на новата столица. На 6 юли Върховният съвет на републиката приема решение тя да бъде преместена от Алмати в Акмолу. Основната причина е географски столицата да бъде в по-централната част на страната. По-късно е взето решение за преименуването ѝ на първия президент на независим Казахстан – Нур-Султан.
Друг важен момент през 1994 г. е подписването на 27 май на рамковия договор, с който Казахстан става 19-та членка на НАТО.
На 1 март 1995 г. по инициатива на Нурсултан Назърбаев е създадена Асамблея на народите на Казахстан. Основата ѝ цел е да осигури обществено-политическото сътрудничество в страната.
През есента на 2003 г. Казахстан става домакин на първия Конгрес на световните и традиционни религии. От тогава той се провежда редовно и се явява общопризнато място за международен диалог. Мащабността на Конгреса го превърна в международно събитие, на който се дискутират идеи за сътрудничество и единение на представители от различни религии в името на мира и достоен живот за хората по целия свят.
Казахстан е и домакин на редица ключови световни политически събития. Така например, на 1 и 2 декември 2010 г. там се проведе срещата на върха на ОССЕ. В събитието участие взеха президентите на 28 държави от цял свят.
Икономически Казахстан също прави няколко ключови промени. След приемането на собствена валута през 1993 г. през 1998-ма се извършва пенсионна реформа. Като модел е взета чилийската пенсионна система. През 2015 г. Казахстан става пълноправен член на Световната търговска организация. Две години по-късно новата столица е домакин на EXPO 2017. Това е първата държава от ОНД, в която се провежда световно събитие от такъв мащаб. През юли 2018 г. беше открит и Международния финансов център „Астана“. Той се отличава с това, че в него е възприето английското право. Центърът се явява „финансовата врата“ и център за привличане на инвестиционен капитал.