Европейската Комисия публикува резултатите от задълбочените прегледи, извършени за 13 държави членки, посочени в доклада за механизма за предупреждение от миналия ноември като показващи признаци на макроикономически дисбаланси.
България трябва да обърне специално внимание на проблемите си, преди да са се превърнали в риск за икономиката. Такова предупреждение отправи към България ЕК.
Един от основните приоритети остава безработицата и трудовата квалификация на гражданите. Затова комисията ще препоръча мащабен пакет от мерки в сферата на трудовия пазар, образованието и регионалната политика.
Предпазливата фискална политика на България осигурява стабилна икономическа среда, констатират от Брюксел, като засега има добри прогнози страната ни да избегне голям дефицит по текущата сметка.
Българският трудов пазар е пострадал много силно от кризата, фирмите масово са закривали работни места, вместо да намаляват заплати, в резултат от което заетостта в България е сред най-драстично спадналите в ЕС, отчитат още от ЕК.
Освен това безработицата е концентрирана сред уязвими групи като младите и нискоквалифицираните, расте и делът на дългосрочно безработните. Всичко това застрашава икономическия растеж, твърдят експертите от Брюксел.
ЕК посочва като проблем на България и високата й външна задлъжнялост, което е изненадваща констатация предвид факта, че по този показател страната се нарежда на второ място в ЕС след Естония. Като контрамярка се препоръчва привличане на повече капитали в производството и по-добро усвояване на парите от еврофондовете.
Друг повод за тревога в България според ЕК е корпоративната задлъжнялост в нефинансовия сектор. Забавените плащания на кредити, наеми и доставки на стоки и услуги са доказателство за продължаващите трудности пред частния бизнес, според доклада.
Слабата икономическа дейност и крехките икономически перспективи в някои случаи може да са довели до повече рискове и предаване на отрицателни въздействия, свързани с макроикономическите дисбаланси, между държавите. Освен това в повечето случаи коригирането все още не е приключило. Много от икономиките на ЕС продължават да са изправени пред значителни предизвикателства под формата на външни задължения, задлъжнялост на частния сектор и продължаващи промени на пазарите на жилища. Преодоляването на тези предизвикателства ще окаже влияние на способността на задлъжнелите икономики да растат и да се конкурират, за да се гарантира финансова стабилност и, основно, да се намали безработицата, твърдят от ЕК.
Макроикономическите дисбаланси в няколко държави членки трябва да се наблюдават отблизо. Те изискват категоричен ангажимент за структурна реформа с цел да се гарантира, че тяхното коригиране ще протече възможно най-гладко и че могат да бъдат създадени условия за устойчив растеж и създаване на работни места.
Комисията също така очаква единадесетте държави с дисбаланси, които не са счетени за прекомерни, а именно Белгия, България, Дания, Франция, Италия, Унгария, Малта, Нидерландия, Финландия, Швеция и Обединеното кралство, да вземат предвид заключенията на задълбочените прегледи в своите национални програми за реформи и в програмите си за стабилност и конвергенция. За тези страни на 29 май Комисията ще представи широкообхватни политически препоръки за коригиране на съществуващите и предотвратяване на нови дисбаланси.
В две държави членки, Испания и Словения, дисбалансите могат да се считат за прекомерни. В Испания високите равнища на вътрешния и външния дълг продължават да представляват сериозен риск за растежа и финансовата стабилност. В Словения рисковете за стабилността на финансовия сектор, произтичащи от корпоративната задлъжнялост и намаляването на ливъриджа, са значителни, включително поради взаимовръзките с публичните финанси. Уместността на техните политики в отговор на тези проблеми ще бъде оценена навреме за приключването на тазгодишния европейски семестър за координация на икономическите политики, в чиито рамки на 29 май ще бъдат приети специфични за отделните държави препоръки.
В доклада за механизма за предупреждение бе посочено, че за Кипър също е необходим задълбочен преглед, но подобен преглед няма да бъде публикуван. Това е следствие от политическото споразумение, постигнато между Еврогрупата и кипърските власти по ключови елементи на програма за макроикономически мерки и официално финансиране. Страните със специфични програми не са обхванати от процедурата при макроикономически дисбаланси, тъй като те вече са подложени на засилен икономически надзор като част от техните програми за икономически реформи.