Сръбски историк обвини България в геноцид, депортация и изтребление на населението в Сърбия и българизация на Македония, предаде агенция БГНЕС, цитирана от Vesti.bg.
Тези обвинения бяха отправени в ефира на държавната телевизия РТС от сръбския историк Милован Писари. Според него в България е имало концлагери подобно на нацистките където са били избивани сръбски жени и деца. Българските окупационни власти в периода 1915 – 1918 г. са извършили геноцид срещу сръбското население в Източна и Южна Сърбия. Те са се опитали да го унищожат. По време на Първата световна война сръбски цивилни лица са били отведени в 22 български лагера, обяви Писари в сутрешната програма на РТС.
Според него, единствената цел била „побългаряването на Източна и Южна Сърбия и дори Македония“. Писари твърди, че най-големият му проблем е бил да подбере събраните материали, тъй като е имало много „документи и свидетелства, които да намерят мястото си в книга”, издадена на италиански език от Архива на Войводина през 2019 г., а тази година и на сръбски.
„Занимавам се основно с престъпления срещу цивилни, извършени предимно от българските окупационни власти от 1915 до 1918 г. Когато говорим за престъпления, говорим за депортирането на десетки хиляди цивилни хора - жени и деца, в български лагери. Става дума за кланета на цивилни в напълно унищожени села, за специална политика към определени категории от населението, като единствената цел на тези политики е побългаряването на Източна и Южна Сърбия и дори Македония. Става въпрос за опит по някакъв начин да бъде унищожено сръбското население, което е живяло там“, твърди историкът.
Според Писари, в подкрепа на твърденията му има множество документи и архивни материали в Сърбия, както и оригинални български документи, публикувани през 1915, 1916, 1917 г. „Когато става въпрос за депортиране на цивилни, веднага правим връзка с Втората световна война. Тук обаче се вижда, че тази практика е съществувала и преди това, през Първата световна война. Важно е да се отбележи, че не става въпрос за войници - това винаги го е имало, говоря за цивилни. Цивилните, които са живели в къщите си, в един момент са взети от българските власти и са отведени в лагер, въпреки че е имало депортации от австро-унгарската окупационна зона. Вървели са или пеша, или са били натоварени във влакове, във вагони за добитък. Докато стигнат до Пловдив, София и така нататък, вече е имало мъртви, измирали са по пътя“, каза Писари, като обяви, че е открил данни за 22 такива лагера.
Тези обвинения Писари хвърля срещу България от няколко години. По време на войната под контрола на България са Западните покрайнини, районът около Ниш, голяма част от Косово и от днешна Северна Македония. Основната теза на Писари е, че българската армия имала една основна цел - трайното анексиране на тези територии и българизация на местното сръбско население. Според българската историография насилие в окупираните територии е имало, но то е било с много по-малки мащаби от обявяваното от сръбските историци. Освен това голяма част от репресиите са били извършени в отговор на насилието спрямо българското население в завзетата от Кралство Сърбия след Балканските войни сегашна Северна Македония. Българските историци отчитат, че по-големи са били репресиите срещу сръбското население в териториите, окупирани по време на Първата световна война от Австро-Унгария.