Подобно на много други сирийци и семейство Сиям изгледало шестминутното видео с надеждата, че от него ще разберат нещо за сина си. На 14 април 2013 година 34-годишният Уасим Сиям напуска дома на семейството в Дамаск, но така и не се прибира. Сирийското семейство, което вече живее в Германия, в продължение на години смятало, че Уасим е задържан и пратен в някой от многото затвори в страната. От изтеклото видео, което показва крайната жестокост на режима, семейството узнало неговата истинска съдба.
Видеото показва брутални убийства на цивилни
Мъж с бяла тениска е отведен до дълбок изкоп, в който се виждат множество безжизнени тела. “Първоначално само баща ми го разпозна”, казва Тасним Сиям, сестрата на Уасим. “Брат ми изглеждаше толкова различен, бяха го пребили”. Бащата разпознал сина си по походката му. Със завързани очи младежът трябвало сам да скочи в ямата. Докато падал, той бил застрелян. “Това е като сън”, казва Тасним Сиям, “Как да приема, че човекът от видеото, който е убит по този начин, е моят брат?”
Видеото стана публично достояние благодарение на мъж, избягал от Сирия. Той е бил задържан на 16 април 2013 – само два дни, след като Уасим изчезва. Кадрите са стряскащи. В рамките на няколко минути двама души убиват 41 цивилни по един и същи начин. Единият води цивилните със завързани очи до ямата с труповете. След това ги бутат в нея и ги застрелват. След убийствата труповете са полети с бензин и запалени.
Жестока игра с жертвите
Войната в Сирия продължава вече 11 години. Това бяха години на зверства, извършвани от участниците в конфликта. Но кадрите от Тадамон, който по онова време е бил под контрола на сирийското правителство, наистина разтърсиха обществото. Една от причините е, че мъжете очевидно вършат “работата си” с охота. Те убиват посред бял ден без грам колебание. Няколко пъти разиграват жестока игра с жертвите си: твърдят, че тази част от улицата е под обстрела на снайперисти. Жертвата бяга със завързани очи и пада в ямата. Преди да успее да разбере какво се е случило, бива застреляна.
Мъжете, които очевидно се чувстват недосегаеми, записват престъпленията си на видео. Те дори се шегуват пред камерата. Защо са се държали така? Дали са искали да получат одобрението на началника си за “доброто изпълнение”? Едно е сигурно: видеото не е трябвало да бъде публикувано.
Двама учени разкриват извършителите
Угур Юнгьор от Нидерландския институт NIOD получава копие от видеото през 2019 г. Заедно с колежката си Ансар Шахуд той открива, че двамата извършители от видеото работят за сирийския президента Башар Асад. Наджиб ал-Халаби, който междувременно е починал, е бил член на близка до режима милиция. Още по-пряко свързан с Асад е другият мъж от видеото - Амджад Юсеф. Той все още е офицер от военното разузнаване.
“Последните две години бяха ад за нас", казва Угур Юнгьор пред ДВ. „Представете си само: знаете за ужасяващи зверства и трябва да гледате това видео отново и отново, но никой друг не бива да знае за него.” Двамата учени искали да открият отговорните лица и да използват видеото, за да докажат, че сирийската държава е пряко и неопровержимо свързана с някои от най-тежките зверства по време на войната.
За тази цел изследователите се превръщат в истински детективи. Ансар Шахуд, която е родена в Сирия, си създава фалшива самоличност. “Анна Ш.” се представя за жена от малцинството на алевитите и гореща привърженичка на президента Асад - също алевит. “Анна Ш.” в продължение на повече от две години общува със стотици служители на режима на Асад и печели доверието им. Един ден през март 2021 г. тя се натъква на профила на Амджад Юсеф, единия от мъжете във видеото.
“Анна Ш.” се сприятелява с него, разговаря с него по телефона от време на време. Амджад Юсеф се чувства самотен, оплаква се от натиска, на който е подложен. В лицето на “Анна Ш.” той намира добър слушател. Минават месеци, преди да си признае: “Убивах много”, казва той накрая пред жената, работеща под прикритие.
Разследвания в чужбина
Шахуд и Юнгьор предават записите на нидерландското и германското правосъдие. Пред американски вестник те разказват за своите открития. За разследващите видеото е красноречиво доказателство. Първо, защото жертвите и извършителите могат да бъдат разпознати. Освен това подготвеният масов гроб и опитът да се прикрие самоличността на жертвите са индикации, че престъпленията са извършвани систематично, казва Александър Шварц, експерт по международно наказателно право в „Амнести Интернешънъл“.
Все още не е ясно дали и кога може да се проведе наказателно производство по случая. Случаят на офицера Ануар Раслан, който през януари 2022 беше осъден в германския град Кобленц за престъпления срещу човечеството, показва, че това е възможно.
Наказването на тези престъпления, какъвто е случаят и в Кобленц, може да помогне на семействата на жертвите. Но Тасним - сестрата на Уасим - все още не може да се примири. “Знам, че трябва да останеш оптимист, но ние загубихме всякаква надежда. Живеем само защото трябва.”
Автор: Луиза фон Рихтхофен