"Илюзия е да се вярва, че украинската армия ще успее по военен път да изтласка руските войници от цялата територия на страната. Дотам може да се стигне само ако Русия отстъпи." Двама експерти анализират хода на войната.
От нахлуването на Русия в Украйна изминаха повече от 100 дни. Какво е обяснението за провала на офанзивата срещу Киев и как ще променят хода на войната доставките на западно оръжие? Обърнахме се с тези и други въпроси към пенсионирания генерал от Бундесвера Райнер Швалб и военния експерт от берлинската фондация "Наука и политика" Волфганг Рихтер. И двамата изтъкват решителостта, с която украинците вече повече от три месеца се съпротивляват срещу руската агресия, както и лидерските качества на президента Володимир Зеленски, "успял да обедини народа и въоръжените сили в тази борба".
Защо се провали офанзивата срещу Киев
Райнер Швалб е на мнението, че провалите на руските военни в първите седмици от нахлуването се дължат на два основни фактора. Първият е "напълно погрешната политическа оценка на ситуацията" - в Кремъл очевидно са предполагали, че ще могат да влязат в Украйна без съпротива, а руската армия ще бъде посрещната с цветя.
"Иначе нито едно отговорно лице не би започнало настъпление в блатиста местност в период, в който се очаква затопляне. Това се прави само ако си сигурен, че няма да ти се наложи да се сражаваш." Втората грешка, според Швалб, е в това, че Русия се е повлияла от собствената си пропаганда, която гласи, че въоръжените сили на страната са в отлично състояние.
Мнението на военния експерт Волфганг Рихтер е сходно: и той е смята, че в основата на действията на руското ръководство е било погрешното убеждение на най-високо ниво, че "в Украйна няма национална политическа идентичност и страната няма правото да съществува като независима държава". В Кремъл са разчитали, че ситуацията ще се развие като през 2014 година, когато руската армия нахлу в региони, в които хората се отнасяха дружелюбно към Русия и не поддържаха особено Украйна: в Крим и в Донбас. Заради това Русия бе зле подготвена логистично и нямаше приоритетни насоки за настъплението, отбелязва Рихтер.
Промяна в стратегията на Русия
Експертът посочва още, че боевете край Северодонецк и Лисичанск са пример за използването на нови тактики. Прогнозата на експерта гласи, че следващата оперативна цел може да бъде пълният военен контрол над цялата територия на Донбас.
По думите на Райнер Швалб в началото основната цел на Москва в Украйна е била "това, което тя винаги е искала да постигне" - да се сложи край на по-нататъшното разширяване на НАТО и най-вече да се предотврати членството на Украйна в Алианса.
"Що се отнася до предотвратяването на разширяването на НАТО, тази цел се провали напълно, защото сега финландците и шведите искат да се присъединят към НАТО. Но тук не става дума за финландци и шведи, а за Украйна. Тази цел (да попречи на Украйна да се присъедини към НАТО - бел.ред.) Русия все още я преследва", казва експертът и добавя: "Не мисля, че Русия някога е имала намерение да завладее Украйна изцяло. Може би Москва е искала да докара на власт там зависимо от Русия правителство, но сега е разбрала, че това е невъзможно". Според Швалб оттук нататък реалната цел на войната ще бъде постигането на възможно най-добри условия за преговори за прекратяване на огъня, а впоследствие вероятно и за преговори по условията за сключване на мир.
Какъв ще е развоят оттук нататък
Как биха могли да се развиват събитията оттук нататък? Според Волфганг Рихтер руската армия е в състояние да продължи да напредва, но това ще става бавно, с малки тактически стъпки. "Освен това без всеобща мобилизация Русия ще има сериозни трудности с привличането на допълнителни активни резерви за участие във войната. Затова този принцип на водене на войната - силна огнева мощ при щадящо използване на пехотата, ще се запази още известно време", смята Рихтер.
В тази връзка експертът напомня, че и украинската страна вече е претърпяла сериозни загуби - както човешки, така и материални. "Сега на тях им се налага да се отбраняват от руската огнева мощ, като тук в играта влизат доставките на западно оръжие. Затова изглежда, че тази война се превръща във война на ресурсите. И краят ѝ не се вижда, тъй като всяка от страните смята, че ще може да победи по военен път."
"Няма нито една война, завършила с пълното унищожение на противника. Войните завършват с преговори и в един момент те трябва да започнат. Това го знае и президентът Зеленски, знае го и украинското население", казва на свой ред Райнер Швалб. Бившият генерал от Бундесвера се отнася с разбиране към факта, че Зеленски не вярва на руския президент: "Именно заради това на преговорите трябва да има международни посредници, контактни групи, които да бъдат приемливи и за двете страни", казва експертът и добавя: "Илюзия е да се вярва, че украинската армия ще успее по военен път да изтласка руските войници от цялата територия на страната. Дотам може да се стигне само ако Русия отстъпи - по вътрешнополитически причини или защото трети страни ѝ оказват твърде голям натиск. Но това със сигурност няма да обхваща и Крим", убеден е Швалб.
"Най-тъжното"
"В момента Москва очевидно залага на продължаване на военните действия и наблюдава какво може да бъде постигнато по този начин. Това усложнява перспективата за намиране на политическо решение", казва Волфганг Рихтер. Според него и Русия, и Украйна все още разполагат с човешки и материални ресурси за продължаване на войната. "Не виждам перспектива за пълно поражение на нито една от двете страни, което прави мирните преговори още по-необходими. Най-тъжното е, че в края на всяка война обичайно се стига до едно заключение, което е можело да бъде направено още в самото начало: че съществуват компромисни решения, по които е възможно да се постигне договореност и без такова количество жертви."