На 5 юни в Казахстан бе произведен референдум за промяна на конституцията. На референдума казахстанците имаха възможност да се произнесат по въпроса дали одобряват общо 56 промени в 33 члена на основния закон. На въпроса "Одобрявате ли конституционните промени?" можеше да се отговаря с "Да" и "Не". Избирателната активност беше 68,05 процента. С "Да" гласуваха 77,18 процента от гласоподавателите, припомня БТА.
Това беше третият референдум в историята на Казахстан и, за разлика от предишните два, този път промените предвиждат ограничаване на правомощията на казахстанския президент.
Кратка справка за референдумите в Казахстан
Първите два референдума в Казахстан бяха произведени през 1995 г.
1) Референдумът на 29 април 1995 г.
Първият референдум в историята на независим Казахстан бе произведен на 29 април 1995 г. Въпросът, отправен към гласоподавателите тогава, беше формулиран по следния начин: "Одобрявате ли удължаването до 1 декември 2000 г. на управленския мандат на (президента Нурсултан) Назарбаев, който бе избран от народа на 1 декември 1991 г.?". Избирателната активност беше 91 процента от имащите право на глас, като 95,46 процента от гласоподавателите гласуваха с "Да". С "Не" гласуваха само 3,8 процента. Така Назарбаев легитимира оставането си на власт до 2000 г., а референдумът послужи като повод за отмяна на президентските избори, планирани за 1996 г.
2) Референдумът на 30 август 1995 г.
Вторият референдум бе произведен на 30 август 1995 г. и с него бе приета нова конституция на Казахстан. На този референдум въпросът беше "Одобрявате ли проекта на конституция на Република Казахстан, който бе обнародван на 1 август 1995 г.?". Избирателната активност на тези избори беше 90,6 процента от имащите право на глас, като 90 процента от гласоподавателите гласуваха с "Да".
Какви са конституционните промени, които бяха одобрени на референдума на 5 юни тази година?
Третият референдум в историята на Казахстан, проведен на 5 юни тази година, бе свързан с няколко важни промени в конституцията. Конституционните промени, които бяха подложени на гласуване на референдума, включват преминаване от "суперпрезидентския" модел на държавно управление към президентска система със засилени правомощия на парламента. С други думи, те ще доведат до ограничаване на правомощията на президента.
Освен това, по силата на одобрените на референдума реформи от конституцията ще бъдат премахнати текстовете за специалната роля на първия президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев.
Друга промяна, която беше одобрена, е правилото, че отсега нататък за казахстанския президент ще действа забрана да членува в политическа партия, докато трае управленският му мандат. Тази промяна беше продиктувана от необходимостта да бъде внесено разграничение между партийните и държавните дела, които бяха достигнали до точка на смесване.
С референдума бе прокарана и промяна в начина на избиране на народните представители. Досега 98 от общо 107-те депутати в долната камара на казахстанския парламент бяха излъчвани от избирателите, а девет - от т.нар. Асамблея на народа на Казахстан, съвещателен орган към президента. Отсега нататък всички членове на долната камара ще бъдат избирани директно от народа.
Макар някои експерти да бяха на мнение, че Сенатът (горната камара на парламента), която се състои от представители на регионите и от хора, назначени от президента, следва да бъде премахнат, това не се случи. От 15 на 10 бе намален броят на сенаторите, които биват назначени от президента. Останалите петима, които досега бяха назначавани от президента, занапред ще бъдат определяни от Асамблеята на народа на Казахстан.
Друга важна новост в конституцията, одобрена от гласоподавателите на 5 юни, е включването в основния закон на правото на индивидуалната конституционната жалба. Отсега нататък казахстанците ще могат да се обръщат директно към Конституционния съд, за да защити той правата им.
На референдума бе одобрено и предложението за конституционна забрана на смъртното наказание. От 2004 г. в Казахстан действа мораториум върху смъртните наказания.