Путин се опитва да превърне Балканите в полигон на своята разложителна дейност и да раздуха там ново кризисно огнище, а в региона има множество лидери, които са приятелски настроени към руския президент.
Румен Радев и Виктор Орбан проявяват разбиране към Путин и с тази своя нагласа се вписват сред онези балкански лидери, които са приятелски настроени към Кремъл – президентите на Сърбия и на Хърватия Александър Вучич и Зоран Миланович; най-верен на Москва обаче си остава лидерът на босненските сърби Милорад Додик, пише Аделхайд Вьолфл в началото на обширния си анализ в швейцарския „Нойе Цюрхер Цайтунг“ (НЦЦ).
С топла връзка към Москва
Додик е безскрупулен националист, който поддържа топла връзка с Москва, а руското ръководство подкрепя неговите цели: загърбване на Запада и отцепване на Република Сръбска, което пък води до разрушаването на Босна и Херцеговина, пише авторката и анализира:
„Войната в Украйна и сблъсъкът между Европа и Русия, до който доведе тази война, увеличиха взривоопасния потенциал на плановете за отцепване на 63-годишния Додик. В момента е кризисно почти навред на Балканите. В Босна и Херцеговина се шири страхът от война, конфликтът между косоварите и сърбите отново се разгаря, в България беше свалено правителството на реформаторите, включително и поради присъединяването му към твърдия курс по отношение на Русия. На тази карта на рисковете като особено уязвима точка се очертава Босна, където през октомври ще има избори.“
В статията се цитират политически наблюдатели и военни стратези, според които Додик може да провъзгласи независимост по подобие на случващото се в Донецк и Луганск и да получи военна подкрепа от Русия. „По този начин Кремъл би могъл да раздуха кризисно огнище в Европа, с което ЕС и НАТО трябва да се занимават и да отклонят вниманието си от Украйна. Накратко: Русия иска пълзящ пожар на Балканите, а подпалвачът трябва да бъде Додик“, пише авторката.
Босна я грози съдбата на Украйна?
От статията научаваме още, че между Додик и руския ръководител Путин са били постигнати договорености, а руският посланик в Босна и Херцеговина Игор Калабухов е предупредил, че Босна я грози съдбата на Украйна, ако реши да влезе в НАТО. На този фон един експерт по сигурността казва пред НЦЦ, че НАТО не бива да допуска грешката с Украйна, която получи обещание, но не и членство в НАТО. Експертът предупреждава и за строежа на ново летище близо до Требине в Босна (само на 30 километра от хърватския Дубровник), където ще могат да кацат и големи руски военни самолети.
Аделхайд Вьолфл цитира и предупрежденията на британския премиер Джонсън, че Путин се опитва да превърне Балканите в полигон на своята разрушителна дейност; че Русия разпалва отцепнически тенденции и иска да ликвидира напредъка, който донесе стабилност в цяла Европа. Но Додик и неговите кремълски приятели не са единствената опасност, пише авторката и отбелязва подривната роля на лидера на босненските хървати Драган Чович и на хърватския президент Миланович, който заявил „Путин е неразрушим“.
"Сръбски свят"
До съвсем същите изводи стига в коментара си за виенския „Дер Щандарт“ Александър Ротерт: „Сръбският президент Александър Вучич и хърватският му колега Зоран Миланович са изплели цяла лобистка мрежа срещу Босна – мрежа, която се простира чак до Брюксел.
Милорад Додик и Драган Чович работят за разрушаването на страната и тамошния следвоенен ред, установен от Дейтънския мирен договор. Додик се опитва да отцепи Република Сръбска и да я присъедини към Сърбия. А сръбският вътрешен министър Александър Вулин се бори за създаването на Велика Сърбия, на един „сръбски свят“, където всички сърби живеят в единно политическо и държавно пространство“.