Най-големите въздушни удари на Русия срещу Украйна от началото на войната отнеха живота на най-малко 19 души, накараха хиляди украинци отново да се крият в бомбоубежищата и прекъснаха електричеството в стотици градове и села, пише БТА.
Ударите бяха осъдени на Запад за умишленото им насочване срещу граждански цели. "Ястребите" в Москва обаче ги приветстваха като повратен момент, показващ решителността на Русия в "специалната военна операция", както самата тя определя действията си в Украйна.
Но западни военни анализатори казват, че ударите са имали тежка цена, довели са до намаляване на изчерпващите се запаси от ракети с голям обсег, не са поразили значими военни цели и едва ли ще променят хода на войната, която се развива зле за Москва.
"Русия не разполага с толкова ракети, че да извършва често подобни нападения, тъй като запасите ѝ се изчерпват, а украинците твърдят, че имат голям успех в прехващането на много от използваните", написа Лорънс Фридман, почетен професор по военни изследвания в Кралския колеж в Лондон. "Следователно това не е нова стратегия за спечелване на войната, а гневен изблик на един социопат."
КАК ТЕЗИ НАПАДЕНИЯ СА ПРЕДСТАВЯНИ В РУСИЯ?
Президентът Владимир Путин описа ударите като отговор на терористичните според него, нападения, извършени от Украйна, включително взрива през уикенда, при който беше повреден моста, свързващ Русия с Крим и построен от нея, след като тя анексира полуострова през 2014 г.
Ястребите в Русия от седмици искаха Путин да засили конфликта, а мнозина от тях похвалиха нападенията от понеделник. Верният на Путин лидер на руската Чеченска република Рамзан Кадиров, който наскоро призова за уволняването на военни командири, каза, че вече 100 процента подкрепя стратегията.
Маргарита Симонян, която ръководи насочения към чужбина руски държавен медиен канал Ар Ти, каза, че Москва е чакала идеалното време, за да покаже силата си. Тя заяви в Туитър, цитирайки една поговорка: "Руснакът впряга конете си бавно, но ги подкарва бързо." Заместник-председателят на консултативния Съвет за сигурност на Путин Дмитрий Медведев каза, че сега Русия ще може да разшири целите си: "Според мен целта на нашите бъдещи действия би трябвало да бъде пълното събаряне на политическия режим в Украйна".
МОЖЕ ЛИ РУСИЯ ДА ПОДДЪРЖА ТОВА?
Украйна казва, че Русия е изстреляла 83 крилати ракети в понеделник и че тя е свалила поне 43 от тях. Москва твърди, че е изстреляла над 70 и че всички цели са били поразени. И двете страни казват, че атаката е била в огромен мащаб, невиждана поне след първоначалната вълна от въздушни удари на Русия в първата нощ на войната през февруари.
Всяка крилата ракета "Калибър" се оценява на над 6,5 милиона долара, което означава, че Москва е изстреляла ракети за около половин милиард долара за един ден. Западни военни анализатори нямат категорични данни колко ракети са останали на Русия, но от месеци посочват показатели, предполагащи, че запасите са ограничени.
МОЖЕ ЛИ УКРАЙНА ДА СЕ ЗАЩИТАВА?
Президентът Володимир Зеленски каза, че осигуряването на още системи за противовъздушна отбрана за Украйна е приоритет номер едно за него. Западни лидери, включително президентът на САЩ Джо Байдън, обещават още системи, макар че тяхната доставка отнема време.
Сега Украйна разчита на системи за противовъздушна отбрана от съветско време като С-300. Вашингтон обеща преди няколко месеца да изпрати своята модерна система NASAMS, но каза в края на септември, че за доставката все пак ще са нужни около два месеца.
На практика според военни експерти Украйна вероятно никога няма да е в състояние да защитава цялата си сухоземна територия – втората по големина в Европа след тази на Русия, от нападения срещу разпръснати нископриоритетни цели.
Комплексите за противовъздушна отбрана като американските ракетни системи "Пейтриът" са предназначени главно да защитават конкретни високоприоритетни цели. Други могат да осигуряват по-широка защита, но над сравнително малък район – като възхваляваната израелска система "Железен купол", която защитава страна с площ около двайсет пъти по-малка от тази на Украйна.
Въпреки това нападенията от понеделник изглежда показват, че Украйна вече съвсем не е беззащитна. Макар твърдението на Киев, че е свалил над половината от ракетите, да не може да бъде проверено, Русия не е поразила никакви цели от най-голяма стратегическа важност – като сгради на държавното ръководство в столицата, които вероятно са най-добре защитени.
КАКВО СЛЕДВА?
Русия все още се сблъсква със същите стратегически трудности, които срещаше преди нападенията от понеделник: деморализирани и зле екипирани сили, разпръснати по протежение на 1000-километрова фронтова линия, с дълги снабдителни линии, уязвими за украински атаки. Първоначалните предимства на Русия, най-вече голямата огнева мощ на нейната артилерия, ѝ позволиха да унищожи и превземе градове между май и юли. Но от септември силите на тежката ѝ артилерия се оказаха неподходящи да защитават окупираните територии от мобилните и все по-добре оборудвани украински подразделения.
Москва все още няма контрол върху въздушното пространство на Украйна, който би ѝ позволил да нанася интензивни удари с изтребители и хеликоптери, помогнали ѝ да разгроми бунтовниците в Сирия и Чечения. Бившият командир на американските сухопътни сили в Европа Бен Ходжис каза, че въпреки нападенията от понеделник Украйна изглежда продължава да е в "необратим устрем" на бойното поле.
"Логистичната система на Русия е изтощена и нито един руснак не иска да се бие във войната на Путин в Украйна", заяви той в Туитър.
/БТА, със съкращения/
/Илиян Могиларски/