Четири шока е претърпяла руската икономика през тази година, казва пред германския седмичник „Ди Цайт“ руската професорка по икономическа география Наталия Зубаревич. Преподавателката в реномирания Московски държавен университет ги изброява: замразените руски финанси зад граница, оттеглянето на глобални фирми от Русия, Путиновото газово ембарго и западните мерки срещу вноса на руски петрол.
Опасност от технологичен срив
А най-сурово се отразяват търговските санкции, особено върху високотехнологични продукти като микрочиповете, чийто внос в Русия е спаднал със 70%. Зубаревич казва: “Забраната за внос на технологии и оборудване стъпка по стъпка може да доведе до технологичен срив на индустрията“.
Според руската статистическа служба „Росстат“, цитирана от агенция ИНТЕРФАКС, през тази година БВП на страната ще се свие с около 3,7%. Руската централна банка смята, че спадът ще бъде с около 3-3,5 процента, а президентът Путин е най-голям оптимист: според него спадането на БВП ще е от само 2,5%. Външните наблюдатели смятат, че на тези руски прогнози не може изцяло да се вярва, защото статистиката в страната често пъти се разкрасява.
Но самият факт, че всички говорят за такова сериозно спадане на БВП, не носи добри новини за руската икономика. Международният валутен фонд допуска, че БВП на Русия тази година може да спадне с над 5 на сто, а прогнозите единодушно предвиждат нов спад и догодина, пише германският седмичник „Ди Цайт“.
Цитираната професорка Наталия Зубаревич казва и пред „Форбс“, че натискът върху руската икономика тепърва ще дава ефект, който ще се усети още по-силно догодина. Тя припомня, че засега наличното оборудване работи, но някой ден всичко трябва да се ремонтира. Освен това липсата на технологии ще налага използването на повече човешка сила, а демографската структура на страната и мобилизацията правят търсенето на работна ръка все по-трудно начинание, обяснява Зубаревич
Паралелният внос се опитва да заобиколи санкциите
„Ди Цайт“ цитира руски предприемач, който е представен под името Алексей Смирнов – предприемачът крие истинското си име, защото го е страх от властите. Той притежава фабрики за битова техника, където се сглобяват компоненти, пристигащи най-вече от Източна Азия. Преди войната компонентите пристигали с кораби в пристанища като Ротердам или Санкт Петербург, но заради санкциите сега те се движат по друг маршрут: до Владивосток и оттам с Транссибирската железница или пък през Монголия към центъра на Русия и Москва. Но инфраструктурата по тези маршрути изобщо не е в състояние да поеме натоварването и това води до многомесечно забавяне на доставките, което вдига цените.
Путин вече от няколко месеца се опитва да реши подобни проблеми чрез заобикаляне на санкциите за внос на определени стоки в Русия – най-вече с помощта на паралелен внос през трети страни от Средна Азия или Средния и Близък изток, коментира авторът на германския седмичник Михаел Туман. Алексей Смирнов твърди обаче, че това не върши работа, защото стоките и компонентите излизат много по-скъпо и не са благонадеждни. Той дава пример с трескавото търсене на Айфони, които руските клиенти платили още през юли, но доставката през Казахстан или ОАЕ пристигнала едва през октомври. Освен това паралелният внос не може изцяло да замени редовния, а съвсем реална е опасността западните санкции скоро да приклещят и паралелните доставчици.
Най-тежкият удар е мобилизацията
Най-тежко обаче руската икономика е ударена от една мярка, за която носи отговорност самият Путин: мобилизацията. Михаел Туман отбелязва, че тя засяга не толкова големи градове като Москва и работещите в сферата на услугите, колкото провинцията и големите производствени мощности там. Във фабриките на Алексей Смирнов работят хиляди хора, като близо една трета от тях вече са получили повиквателни. Това са все ценни специалисти, без които производството направо ще рухне. Собственикът успял да издейства отлагане за повечето, но няма представа за колко дълго. Мобилизацията засяга най-вече мъже на възраст между 25 и 40 години, тоест – тъкмо хората, от които производственият цикъл най-остро се нуждае, пише „Ди Цайт“. Според вестника заради мобилизацията спряло дори производството на танковете Т-90 в Нижний Тагил, а властите от немай къде пратили край конвейера затворници от тамошната наказателна колония.
Част от московските служители на цитирания предприемач вече избягали в чужбина, за да се скрият от повиквателните. От началото на войната досега стотици хиляди руснаци са напуснали родината си и сега живеят в съседни страни като Грузия или Узбекистан например. Едни бягат, за да не ги вкарат насила в армията, други пък – защото бизнесът им е свързан със Запада и вече не могат да го практикуват от Русия. А руските власти не дават информация за броя на тези икономически емигранти, пише „Ди Цайт“.
Средната класа се свлича надолу
Според Наталия Зубаревич в момента 40% от руснаците имат по-ниски доходи в сравнение със средния доход през 1991. Пред „Форбс“ тя казва: „До голяма степен Русия е бедна страна. Държи се като бедна страна, на принципа: Грижа се за себе си и за близките си, другото не ме засяга“. Зубаревич твърди още, че средната класа в Русия се свлича надолу, понеже държавата се грижи най-вече за основния си електорат (пенсионерите) и за социално уязвимите групи от населението.