Войната в Украйна тласка Турция към Русия

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган задълбочава икономическите връзки с Русия във високорисков опит да подкрепи икономиката на страната си, противопоставяйки се на западните санкции срещу Москва на фона на спорните отношения с партньорите на Турция от Северноатлантическия пакт, пише The Wall Street Journal в материал, представен без редакторска намеса от Агенция "Фокус“.

Турция увеличи вноса си на руски суров петрол и работи със своя черноморски съсед по планирания хъб за природен газ и изграждането на атомна електроцентрала. Това се случва в момент, когато Европа и нейните съюзници се опитват да ограничат приходите на Москва от износа на енергия заради войната в Украйна.

Ердоган също така осигурява сигурно убежище за руските пари, за да помогне на турската икономика да се поддържа на повърхността след години на нестабилност, която според икономистите е резултат до голяма степен от лошото управление на неговото правителство.

Укрепването на икономическите отношения с Русия е част от стратегията на Ердоган да заеме уникална позиция в украинската криза, преодолявайки разделението между Русия и Запада. Член на НАТО, Турция достави оръжия на Украйна и затвори Черно море за пристигащи руски военни кораби. В същото време Ердоган изгради лични отношения с руския президент Владимир Путин, предлагайки Турция като място за поредица от важни срещи между руски официални лица и техните западни и украински колеги.

"Ердоган се нуждае от Русия, защото Турция няма добри отношения с членовете на НАТО“, обяснява Ариф Актюрк, енергиен консултант и бивш изпълнителен директор на Botas, турската държавна компания за природен газ. "Путин се нуждае от Турция, за да отвори света, особено от Черноморския регион“.

Западни служители предупредиха Турция да не позволява на финансовата ѝ система да се превърне в убежище от техните санкции срещу Русия, като висши служители на САЩ и Европейския съюз често пътуват до страната, за да обсъдят спазването на санкциите.

Енергията е в основата на процъфтяващото партньорство, като евтиният руски петрол и газ помагат на Турция да намали натиска върху икономиката си. Турският внос на руски суров петрол се е увеличил повече от два пъти през месеците след нахлуването в Украйна в сравнение със същия период на миналата година. Тя е внесла близо 2,5 милиона барела от март, в сравнение с 1,3 милиона барела през цялата 2021 г., според данни на фирмата за енергиен анализ Kpler. Руският суров петрол представлява 40% от руския внос по море тази година, почти удвоявайки се от 21% през 2021 г. Този процент скочи още повече през последните месеци, като представлява две трети от доставките.

Това съвпада по време с ръководената от САЩ инициатива за намаляване на приходите от петрол на Русия, но без прекъсване на руските доставки на световните пазари. Групата на седемте богати страни плюс Австралия се съгласиха да поставят таван на цените на руския суров петрол, което забранява западни услуги като финансиране и застраховка за товари на цена над 60 долара за барел. Страните от Г-7 и ЕС като цяло спряха вноса на руски суров петрол.

Според плана за таван на цените Турция може да купува руски суров петрол, ако цената му е под тавана или ако се използват услуги на западни компании за търговия с петрола, казаха американски служители.

Турция също се намеси, за да снабди Русия със стоки, които Москва вече не може да внася от Европа: всичко от текстил, плодове и зеленчуци до промишлен хардуер, според търговските данни. Износът на Турция за Русия е нараснал с 2,3 милиарда долара от май до октомври в сравнение със същия период на 2021 г., според Института за международни финанси, базирана във Вашингтон търговска асоциация за глобалната индустрия за финансови услуги.

Част от нарастването на износа от Турция към Русия вероятно се дължи на пренасочването на търговията от ЕС към Русия. Стотици руски компании се преместиха в Турция или създадоха предприятия в Турция, за да избегнат ограниченията от ЕС или други страни върху вноса и износа.

Ердоган по някакъв начин е заложил политическото си бъдеще на отношенията си с Путин, казват анализатори. Притокът на руски пари, заедно с намаленията на руската енергия, са важни възглавнички срещу икономическа криза, която изтри повече от половината от стойността на турската лира от края на миналата година. Турската централна банка се нуждае от чуждестранна валута, за да предотврати нов спад на лирата, след като намали лихвените проценти четири последователни пъти тази година под натиска на Ердоган, казват икономисти. Централната банка на Турция е похарчила най-малко 60 милиарда долара в чуждестранна валута, за да подкрепи лирата, според икономисти.

"Не само Ердоган си е Ердоган. Тук също става въпрос за това, че Турция има различна позиция от Европа“, казва Ерик Майерсон, старши икономист в шведската банка Handelsbanken. "Те имат собствени интереси.“

Турция също е получила обещания за милиарди инвестиции и помощ в чуждестранна валута от Обединените арабски емирства. Катарска институция беше основен купувач на последните еврооблигации на Турция, което намали цената на заемите на страната, според анализатори.

Ердоган се съгласи през октомври с руско предложение за създаване на хъб за руски природен газ в Турция. Планът, който турски официални лица казват, че ще бъде финализиран до края на годината, представлява завършването на дългогодишна турска амбиция да стане център за износ на газ за Европа.

Западните правителства обаче се притесняват от нов внос на газ от Русия поради санкциите и трудността при изграждането на нови тръбопроводи през Черно море, поради опасността, произтичаща от войната.

Турция е зависима от руския гигант за природен газ Газпром,, който е осигурил 43% от вътрешните нужди на Турция през 2022 г. до септември, според консултантската фирма Energy Aspects. Страната също е изправена пред риска Русия просто да спре доставките на газ, както до голяма степен направи за Европа тази година. Русия затвори отделен тръбопровод до Турция, наречен "Син поток", за девет дни през май, позовавайки се на проблеми с поддръжката. Газопроводът е каналът за около половината от целия износ на руски газ за Турция.

Това е риск, който турските официални лица разбират, предвид скорошната им история на спорни отношения с Русия. Двете страни подкрепиха противоположни страни във войните в Сирия, Либия и региона на Южен Кавказ през последните години.

"За Русия газът винаги е бил и остава оръжие“, каза Евгения Габер, бивш украински дипломат и старши сътрудник в Атлантическия съвет в Турция, фокусиран върху Турция клон на американски външнополитически мозъчен тръст.

Московската държавна фирма за ядрена енергия "Росатом" също строи атомна електроцентрала на средиземноморското крайбрежие на Турция, която компанията ще притежава и управлява. Тази година Турция започна преговори с Росатом за изграждането на евентуална втора централа на Черно море.

През юли Русия преведе 5 милиарда долара на Турция за продължаващото строителство на първата електроцентрала, съобщи турската държавна информационна агенция. Очаква се по-късно Русия да изпрати още 10 милиарда долара за централата, казват от агенцията.