Новината изненада много наблюдатели: след години на съперничество и конфронтация Иран и Саудитска Арабия искат да подновят отношенията си. Едно сближаване между тях ще бъде събитие с огромно регионално и международно значение. В крайна сметка двете страни противостоят на няколко фронта, макар и непряко - участват в задочни войни.
В дългогодишните конфликти в Сирия и в Йемен те подкрепят съответните враждуващи страни. В Ирак, Ливан и Бахрейн пък участват в конфликти и се борят за влияние. В Персийския залив саудитските съоръжения за производство на петрол дори са били пряка цел на ирански ракетни удари, твърди Рияд.
Съобщавайки, че ще възобновят дипломатическите отношения помежду си, двете страни очевидно искат да отворят нова глава в напрегнатите си отношения. Те имат основания за това, макар и по различни причини. Но едно е ясно: споровете между двете регионални сили носят повече вреда, отколкото полза, а икономическите, политическите и човешките щети отдавна са надхвърлили ползите.
Осъзнаването на факта, че съперничеството отдавна е станало контрапродуктивно, не е новост и за двете страни. Зад кулисите представители на Техеран и Рияд преговарят от две години, казва Себастиан Сонс, експерт по Саудитска Арабия в базирания в Бон мозъчен тръст Carpo e.V. Недоверието в Рияд към Техеран обаче остава много високо. "Но точно това подтиква държавното ръководство да постигне споразумение. То е с особено висок приоритет за Кралството", казва Сонс пред ДВ.
Подобни са настроенията и в Техеран. Споразумението определено е успех за дипломацията на Иран, казва Маркус Шнайдер, ръководител на регионалния проект за мир и сигурност в Близкия изток на фондация "Фридрих Еберт" в Бейрут. "Това е стъпка към излизане от международната изолация, в която се намира режимът в момент, когато отношенията, особено със Запада, прогресивно се сриват", казва Шнайдер.
Китай като нов посредник
За това спомага фактът, че преговорите бяха модерирани от Китай в момент, когато отношенията на Пекин с редица западни правителства са под значително напрежение. Чрез споразумението Китай се утвърди като нова велика сила посредник в Близкия изток, казва Шнайдер. "По този начин той обслужва интереса на Техеран да изгони американците от региона или поне да намали тяхното влияние".
Когато през 2019 г. съоръжения на саудитската петролна индустрия бяха ударени от няколко ирански ракети, САЩ, които традиционно защитават Рияд, проявиха сдържаност. Това се дължеше отчасти на факта, че войната в Йемен, в която Рияд беше начело на международна коалиция, съставена почти изцяло от арабски държави, се отрази много зле на политическия елит във Вашингтон. Сдържаността на САЩ на свой ред накара саудитското ръководство да преосмисли отношенията с досегашния си партньор.
Това беше демонстрирано когато през септември миналата година Саудитска Арабия последва предложението на Русия в рамките на ОПЕК+ да намали обема на производството на петрол за няколко месеца, за да постигне по-висока цена на световния пазар. Със сближаването си с Русия, както и сега с Иран, Саудитска Арабия показва, че до известна степен се отдалечава от САЩ, казва Себастиан Сонс. "Това обаче не означава пълна промяна на курса, която да доведе до скъсване със САЩ или Запада. И все пак трябва да се отбележи, че сближаването с Иран е много важен приоритет в Рияд".
Отношенията с Израел в нова светлина
Ситуацията обаче е различна за Израел, който многократно е заплашван от Иран с унищожение. Това е една от причините, поради които през 2020 г. правителството в Йерусалим сключи т.нар. Авраамски споразумения с две държави от Персийския залив, които също са врагове на Иран - Обединените арабски емирства и Бахрейн. Договорът има за цел да нормализира отдавна обтегнатите отношения между страните. Въпреки че Саудитска Арабия не е сключила такова споразумение, тя от години следва курс на сближаване с Израел.
Сближаването на Рияд с Техеран сега поставя това в нова светлина, поне отчасти. Саудитска Арабия би могла да се опита да се измъкне от огневата линия, ако покрай ядрената програма на Техеран възникне въоръжен конфликт между САЩ и Израел, от една страна, и Иран от друга, пише катарският вестник "Al araby al-jadeed".
Всъщност Саудитска Арабия може би е променила позицията си на фона на провалените ядрени преговори между Запада и Иран, казва Маркус Шнайдер. "Защото, ако действително се стигне до израелско-американски военен удар срещу Иран, Персийският залив вероятно ще бъде първата жертва на иранските ответни удари. Предишните атаки срещу саудитската петролна инфраструктура бяха само предупреждение."
Решението показва, че нормализирането на отношенията с Израел (поне официално) не е приоритет за Саудитска Арабия, казва Себастиан Сонс. Въпреки това уреждането на отношенията с Израел, разбира се, все още е в интерес на Саудитска Арабия. Преди всичко обаче кралството иска да избегне конфликт с Иран.
Въпросът за човешките права
Новите саудитско-ирански отношения могат да представляват предизвикателство по отношение на човешките права. Иран има катастрофална история в това отношение, както може да се види от бруталното отношение на властите към протестното движение. Саудитска Арабия също често не уважава правата на човека, например в отношението си към критиците на режима. Зверското убийство на критика на саудитския режим Джамал Кашоги в посолството на кралството в Истанбул през октомври 2018 г. ужаси целия свят.
Фактът, че Саудитска Арабия сега е приела Китай за посредник, може да засили това развитие, опасява се Себастиан Сонс. За Рияд Китай е много по-удобен събеседник, отколкото Европейският съюз или САЩ.
Автор: Керстен Книп