"Китай се разпростира на всички континенти и световни институции, а амбициите му са още по-големи", заяви вчера в Брюксел председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен преди пътуването си до Пекин заедно с френския президент Еманюел Макрон следващата седмица. Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между 21 европейски информационни агенции, сред които е и БТА, направи анализ.
"Изготвянето на европейска стратегия към Китай трябва да започне с трезва оценка на настоящите ни отношения и на стратегическите намерения на Китай", добави тя, като същевременно подчерта, че да не се ангажираме с Пекин не е "нито осъществимо, нито в интерес на Европа".
Фон дер Лайен се съсредоточи върху икономическите рискове за ЕС и как Европа трябва да реагира на тях. Тя заяви, че 9% от износа на ЕС отива в Китай, докато повече от 20% от вноса идва от азиатската страна. Въпреки че този дисбаланс се увеличава, по-голямата част от търговията не представлява риск, каза тя. В някои области обаче има рискове за икономическата или националната сигурност, добави фон дер Лайен. В този случай отношенията трябва да бъдат балансирани. Според фон дер Лайен е необходимо да се гарантира, че икономическите отношения насърчават процъфтяването и на двете страни.
Въпреки това тя изтъкна и китайските политики на сплашване и принуждаване: "Точно както Китай засилва военната си позиция, той засилва и политиките си на дезинформация и икономически и търговски натиск. Това е целенасочена политика, която цели да накара други държави да се съобразят и съгласят с нея", заяви фон дер Лайен.
През 2021 г. Китай реагира гневно на опитите на Литва да развие по-тесни връзки с Тайван и изключи балтийската държава членка на ЕС от митническата си система.
Във вторник Европейският парламент и 27-те държави членки на ЕС се споразумяха за нов защитен механизъм за предпазване от икономически натиск. Сред възможните отговори в рамките на механизма са отстраняване от единния пазар на Европейския съюз и от обществени поръчки, както и наказателни мита за държави извън ЕС, които се опитват да се намесват в процеса на вземане на политически решения в ЕС.
Премиерът на Испания представя страната си като "надежден партньор"
Докато председателката на Комисията иска "да намали риска, но не и да се откъсне от Китай", испанският министър-председател Педро Санчес отиде в Китай седмица преди нея и представи Испания като "надежден партньор" за инвестиции, както и за многостранно сътрудничество при разрешаването на конфликти и търсенето на мир.
Основният аспект на речта на Санчес на церемонията по откриването на Икономическия форум в Боао, който се смята за азиатския Давос, беше политическото и икономическото доверие в Испания. Санчес подчерта значението на икономическото сътрудничество и се застъпи за свободна, балансирана и справедлива търговия, както и за отхвърляне на протекционистичните тенденции. Той заяви, че неотдавнашните инвестиции на големи китайски строителни групи в испански инженерни компании са създали възможности за разработване на съвместни проекти в Латинска Америка. Санчес също така насърчи по-нататъшното задълбочаване на това сътрудничество, "като се зачита суверенитетът на всяка страна и се спазват правилата".
Това означава да се създаде стабилна правна рамка, която да позволява на местните и чуждестранните компании да се конкурират при равни условия - каза той и добави, че отношенията между Европа и Китай не трябва да бъдат конфликтни, тъй като има много възможности за сътрудничество в полза и на двете страни.
Санчес изтъкна, че двустранната търговия между Испания и Китай се е удвоила между 2017 г. и 2022 г. и достига 57,7 милиарда евро, като добави, че Китай е първи по големина доставчик на Испания и най-големият пазар в Азия за испанските дружества. Броят на китайските граждани и дружества, които посещават Испания или работят там, се увеличава значително.
Инициативата на Китай "Един пояс, един път"
През 2013 г. държавният и партиен лидер Си Цзинпин стартира инфраструктурната програма "Един пояс, един път", предвиждаща инвестиции в размер на милиарди евро и възнамеряваща да създаде търговски коридори по суша и по море. Това включва дялове в редица важни пристанища по транспортните маршрути за търговия към и от Китай.
Китайската държавна компания "Коско", германската логистична компания Hamburger Hafen und Logistik AG (HHLA) и пристанището на Хамбург вече 18 месеца очакват окончателното одобрение за инвестиране в контейнерен терминал в германския град.
През 2019 г. Италия стана първата и единствена страна от Г-7, която одобри спорната инициатива "Един пояс, един път". Китайските инвеститори се съсредоточиха главно върху стратегическите пристанища в Триест, Венеция и Равена. Договорът за сътрудничество, подписан по време на държавното посещение на Си в Рим, предизвика безпокойство във Вашингтон и Брюксел, които виждат в инициативата начин Пекин да придобие влияние върху стратегически активи по света. До края на 2023 г. министър-председателката Джорджа Мелони ще реши дали да поднови споразумението. Въпреки това в интервю за тайванската информационна агенция СНА през септември 2022 г. Мелони нарече приемствеността на Италия към Китай "голяма грешка", като добави, че "трудно може да види политически условия" за подновяване на споразумението.
Преди няколко години китайски инвеститори проявиха силен стремеж да придобият собственост върху словенското пристанище Копер, но някои политици и общественото мнение не подкрепиха идеята, поради което пристанището стана част от проекта "Един пояс, един път". Китайски строители участваха и в някои големи инфраструктурни проекти, включително в проекта за изграждане на нова железопътна линия между Копер и Дивача, с прогнозна стойност над 1 милиард евро, но не успяха. Неуспешното съживяване на летище Марибор в Североизточна Словения, в което участваше китайската компания "Ес Ейч Ес Авиейшън", също остави негативен отпечатък в словенската общественост.
Влиянието на Китай на Западните Балкани
"Чрез инициативата "Един пояс, един път" (Китай) е най-големият кредитор на развиващите се страни", заяви Фон дер Лайен вчера. В началото на декември председателката на Еврокомисията спомена Русия и Китай, които се борят за влияние на Западните Балкани: "Борбата се забелязва и на Западните Балкани - Русия се опитва да оказва влияние, Китай се опитва да оказва влияние", заяви Фон дер Лайен на 6 декември в Тирана, Албания.
ЕС иска да попречи на други държави, като Русия или Китай, да придобият допълнително влияние в Западните Балкани. Наред с другото, тези държави се опитват да предизвикат зависимости чрез мащабни инвестиции. На много места в Европейския съюз на това се гледа с голямо безпокойство, още повече че балканските държави се намират в средата на ЕС и граничат с държави членки като Гърция, България, Румъния, Унгария и Хърватия.
Китай като търговски партньор на Белгия, България и Словения
Що се отнася до Белгия, по данни на Белгийската агенция за външна търговия през 2022 г. Китай е бил дванадесетият по големина клиент на страната (износ на стойност 7,8 милиарда евро) и четвъртият по големина доставчик (внос на стойност 35,3 милиарда евро). Това дава на Белгия отрицателно търговско салдо в размер на -27,5 милиарда евро по отношение на Китай.
Китай е шестият по важност търговски партньор на Словения през 2022 г. със стоки на стойност 5,3 милиарда евро. Китайските преки инвестиции се увеличиха през 2018 г., когато мултинационалната компания "Хисенс" купи производителя на домакински уреди "Горение". Китайските инвестиции обикновено се осъществяват от китайски дъщерни дружества и клонове в Люксембург. Понастоящем те се оценяват на над 300 милиона евро.
Що се отнася до България, няма големи китайски инвестиции в съществени местни инфраструктурни проекти. Въпреки това през 2022 г. Китай е третият по важност вносител в България, след Русия и Турция. През периода януари - ноември 2022 г. износът на стоки от България за трети държави се е увеличил с 38% в сравнение със същия период на 2021 г.
Белгия започна проверка на чуждестранните инвестиции
В съответствие с искането на Европейската комисия от 2020 г. федералното и регионалните правителства на Белгия решиха през ноември 2022 г. да проверяват чуждестранните инвестиции, които биха могли да представляват риск за стратегическата автономност на Белгия. Механизмът има за цел да попречи на инвеститори от страни извън ЕС да придобият контрол или да станат собственици или управители на критична инфраструктура. Филтърът обхваща следните сектори: технологии, доставка на стоки, смятани за ключови за продоволствената сигурност и енергетиката, достъп до поверителна информация и контрол върху нея, както и свобода и плурализъм на медиите.
До 1 юли 2023 г. ще бъде създадена комисия за проверка (съставена от представители на всички правителства), която ще проверява всички инвестиции, които биха дали на чуждестранни участници дял от поне 25% в белгийско дружество. За инвестиции в отбранителния или енергийния сектор прагът ще бъде намален на 10%.
В този смисъл е интересен фактът, че при представянето на инвестиционната проверка министърът на икономиката Пиер-Ив Дерман изрично посочи планираната през 2016 г. инвестиция на китайското държавно предприятие "Стейт грид" в белгийския мрежови оператор "Еандис" (енергийни услуги за местните власти). След като белгийската разузнавателна агенция предупреди за шпионаж и възможни връзки между "Стейт грид" и Китайската народноосвободителната армия, сделката беше отменена, официално по съображения, свързани с конкуренцията.