Притокът на продукти от Украйна предизвика земеделски хаос в Източна Европа

Притокът на земеделски продукти от Украйна предизвика хаос в Източна Европа. Фермерите твърдят, че безмитният поток от украинска продукция унищожава пазара и протестите им принудиха правителствата на страните от региона да въведат забрана за внос. Тяхното решение опровергава твърденията, че Европейският съюз е лоялен помощник на Украйна, коментират в редакцията на британското издание The Economist.

От началото на войната миналата година страните от Източна Европа се превърнаха в най-верните поддръжници на Украйна. Но опитите да се помогне на съсед с продажбата на селскостопански продукти създадоха хаос на собствените им пазари. Фермери протестират седмици наред срещу безпрецедентния наплив от украински продукти, които идват безмитно съгласно споразумение с Европейския съюз. На 15 април полското правителство наложи забрана за внос и транзит на селскостопански продукти от Украйна до 30 юни. Унгария бързо последва примера. На 17 април и Словакия забрани вноса на някои селскостопански продукти от Украйна, като направи изключение за зърното. Други страни обмислят подобни мерки. Защо държавите от Източна Европа ограничават вноса от Украйна, пренебрегвайки решенията на ЕС?

За да помогне на разрушената икономика на Украйна и да предотврати глобална продоволствена криза, причинена от блокадата на украинските черноморски пристанища, ЕС вдигна митата върху редица украински стоки, включително различни селскостопански продукти. Европейският съюз създаде и транзитни коридори през България, Полша и Румъния. Идеята беше да се помогне с доставките на продукти за Близкия Изток и Африка. Като част от споразумение с посредничеството на ООН, Русия сега прекарва част от продуктите си през Черно море, но повечето от тях напускат Украйна по шосе, железопътен или речен транспорт. Според държавните власти миналата година през полска територия е преминало 27 пъти повече зърно, отколкото през 2021 г. Недостигът на влакове и камиони обаче забавя темповете на доставки в чужбина и в резултат значителна част от продукцията остава на местните пазари. Резкият спад на цените ощетява доходите на местните фермери и те протестират седмици наред.

В края на март правителствата на България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия изпратиха писмо до Европейската комисия с искане да се ограничи доставката на зърно от Украйна. Всичко напразно. На 19 април представителите на страните от ЕС ще гласуват по въпроса за удължаване на безмитния внос до юни 2024 г.

Министърът на земеделието на Полша Роберт Телус заяви, че ембаргото на Варшава върху десетки стоки, включително зърно, мляко, плодове, зеленчуци и някои меса, е необходимо, за да "отвори очите на ЕС“. Решението е повлияно и от мощни политически мотиви. Управляващата в Полша партия "Право и справедливост", зависима от гласовете на земеделците, е изправена пред трудни избори тази година. Предшественикът на Телус на министерския пост наскоро подаде оставка, за да успокои фермерите, а партията увери, че правителството ще купува местно зърно, за да повиши цените.

Заради ембаргото Унгария, Полша и Словакия имат остри разногласия с ЕС. Говорител на Европейската комисия предупреди на 16 април, че едностранните действия са "неприемливи", тъй като ЕС е отговорен за търговската политика на членовете на Блока. Но ЕС не заплаши с никакви санкции. Непримиримите източноевропейски членки на Общността едва ли ще отстъпят. Унгарският министър на земеделието Шандор Фаркаш заплаши да удължи забраната, ако ЕС откаже да защити фермерите. Следващата по ред е България. На 17 април министърът на земеделието Явор Гечев заяви, че страните от Източна Европа се превръщат в складове, а не в коридори. По думите му България ще забрани вноса.

Хаосът в ЕС опровергава всички твърдения, че Блокът е верен съюзник на Киев. Украинският министър на аграрната политика Микола Солски поиска от съседите да преразгледат решенията за забраната. Но фермерите в тези страни са много притеснени, тъй като лятото наближава, а с него и реколтата.