В началото на ХХ век, по време на националноосвободителната борба на казахския народ, възниква движението „Алаш“ (кръстено на митичния прародител на казахите). Основната му цел беше създаването на независима казахска държава.
Това съобщават от посолството на Казахстан.
Първата световна война и февруарските и октомврийските революции в Русия от 1917 г., засилиха дейността на казахската национална интелигенция за защита на правата на коренното население. Първите стъпки за създаване на казахска национална партия са предприети по време на първата руска революция. В края на 1905 г. в гр. Уралск беше свикан „делегатски конгрес“ на представители на петте региона на Казахстан, на който беше взето предварително решение за създаване на казахска национална партия, на базата на която по-късно възникна партията „Алаш“.
На първия общоказахски конгрес, проведен в Оренбург от 21 до 28 юли 1917 г., се извършва организационната регистрация на партията "Алаш". Програмата на партията е разработена от Алихан Бокейханов, Ахмет Байтурсънов, Миржакип Дулатов и др. Програмата включвала 10 параграфа и е публикувана във вестник „Казах“ на 21 ноември 1917 г. Конгресът разгледа въпросите на държавното управление, автономията, участието в Учредителното събрание, формирането на политическа партия, земята, народната милиция, образованието, съда и други въпроси. Основното решение на Конгреса беше: да се защити правото на казахите на териториално-национална автономия в рамките на „демократична, парламентарна и федерална Руска република“. Важен крайъгълен камък на Конгреса беше, че на него бе взето решение за създаване на партия „Алаш“.
Учредители на партия „Алаш“ станаха Алихан Бокейханов, Ахмет Байтурсънов, Халел Досмухамедов и други представители на казахската интелигенция от либерално-демократичното направление, а тя представляваше общоказахска национално-демократична организация. Партията включваше и представители на научната и творческата интелигенция: М.Тънъшпаев, М. Жумабаев, Ш. Кудайбердиев и др. Партия „Алаш“ включваше представители на различни слоеве на казахското общество.
А.Бокейханов беше избран за председател на партията. За печатно издание на партията бе признат вестник „Казах“.
Правителството на Алашската автономия се формира през декември 1917 г. и работи до 1920 г.
През декември 1917 г. в Оренбург се провежда вторият общоказахски конгрес на партията „Алаш“. Негови организатори бяха А.Бокейханов, А. Байтурсънов, М. Дулатов, както и И. Омаров, С. Кадърбаев, С. Дошчанов. Председател на Конгреса беше Б.Кулманов. Сред поканените беше премиерът на новосъздадената Туркестанска автономия Мустафа Шокай.
Доклад за автономията направи А.Бокейханов. Този доклад и въпросът за казахската автономия бяха предадени на специална комисия за разглеждане. От името на комисията се изказа Х.Габасов. По този начин Конгресът единодушно реши да се създаде автономия на казахските области и да ѝ се присвои името „Алаш“. Сформиран е временен народен съвет „Алаш орда“ от 25 членове.
На конгреса бяха приети важни документи, свързани с политическата съдба на казахския народ. Основният въпрос беше създаване на автономия и формиране на нейното правителство. Конгресът обяви създаване на казахска автономия под името „Алаш“. На Конгреса бе сформирано правителство — временен народен съвет, наречен „Алаш орда“ (правителство на Алашката автономия). Конгресът постанови, че в състава на казахската автономия трябва да влязат Бокеевската орда, Уралската, Тургайската, Акмолинската, Семипалатинската области, части от Закаспийската област и Алтайската губерния, населени с казахи. За център на Алашординската автономия временно е обявен град Семипалатинск. Правителството на Алаш орда се оглавява от А.Бокейханов. Конгресът реши да се създадат регионални окръжни съвети и комитети, и разпореди на Алаш орда „незабавно да поеме цялата изпълнителна власт над казахското население“.
Разработен е план за създаване на казахска народна милиция. Мъжете на възраст от 20 до 35 години, годни за военна служба, бяха призовани в редиците на народната милиция. Националната фондация Алаш орда се занимаваше с осигуряването на милицията с оръжие и боеприпаси. Ръководителите на западното подразделение на Алаш орда Жанша Досмухамедов и Халел Досмухамедов получиха от правителството на „Комуч“ (Самара) 600 пушки и картечници, Торгайското подразделение – 300 пушки и 20 хиляди патрона. С помощта на атамана на Оренбургските казашки войски А.Дутов в Костанайски и Иргизки уезди са създадени два конни полка. През август 1918 г. командирът на войсковата част на Алаш орда Хамит Тохтамъшев докладва за създаването на алашки полк, състоящ се от 750 войници и 38 офицери, подразделения на народната милиция в Жайсан, Павлодар, Каркаралъ, Уст-Каменогорск, които участват във военни действия срещу съветската власт в различни райони на Казахстан. През февруари 1919 г. броят на милиционерските войски на Алашката автономия, воюващи на фронтовете на Гражданската война срещу Червената армия, достига 5000 души. Алашката милиция е разформирована след ликвидирането на Алашката автономия.
Историята на партията „Алаш“ съвпада с революционната 1917 година. През този период се наблюдава ускоряване на политическото единство на различните слоеве на казахското общество, появяват се нови лозунги: формиране на национално-териториална автономия в рамките на демократична федерация; социална защита на различни слоеве от населението и др.
След падането на монархията движението „Алаш“ в края на 1917 г. преминава от проблеми на партийното строителство към опити за създаване на национална автономия. Дейците на Алаш действаха в съответствие с общите демократични искания на руската общественост, като последователно защитаваха завоеванията на Февруарската революция от 1917 г. През последния етап от историята на движението „Алаш“ (1918-1920 г.) неговите лидери добре осъзнаваха трудността на идеята за пълна автономия, преди всичко поради разпръснатостта на територията и слабостта на икономическото развитие на самото казахско общество и военно-политическата ситуация.
По-късно отношенията на партията „Алаш“ с новото правителство преминаха към постоянни контакти и компромиси. Трезво оценявайки ситуацията, лидерите на „Алаш“ приеха условията, продиктувани от съветското военно-политическо ръководство. След срещата си с Владимир Ленин през 1919 г. Ахмет Байтурсънов е включен в състава на извънредния регионален орган — Киргизкия военно-революционен комитет (КирВРК), чиято власт обаче често се оказва само номинална. Всъщност управлението се осъществяваше от органите на Туркестанския фронт, а след това и от партийните комитети, в които болшевиките, командировани от центъра, играеха водеща роля.
След победата в гражданската война съветската власт разпусна правителството на Алаш орда, по-късно лидерите на Алаш орда бяха подложени на репресии от сталинския режим.