Кошмарът на САЩ: Задълбочаващите се отношения между Русия и Китай

На 24 май китайският лидер Си Дзинпин се срещна с руския премиер Михаил Мишустин, който пристигна на официално посещение в Китай. Разговорът се проведе в Пекин в Народното събрание. В същия ден ръководителят на руското правителство участва в разговори с китайския премиер Ли Цян. Москва и Пекин подписаха редица двустранни споразумения за сътрудничество в областта на търговията с услуги, спорта, патентните процедури и износа на руско просо за Китай. Това предполага, че по време на посещението на Мишустин в Поднебесната, което беше първото след назначаването му за министър-председател на Руската федерация, бяха постигнати значителни резултати. Подобряването на качеството на икономическото и търговско сътрудничество между двете държави, съчетано с големите доставки на петрол, дава основание да се говори за по-нататъшното му разширяване, пише Global Times в материал, представен без редакторска намеса от "Фокус“.

Нивото и съставът на руската делегация, както и броят на предприемачите, които придружаваха Мишустин в пътуването, са рядкост през последните години. Това посещение беше насочено основно към реализиране на проекти за сътрудничество и по-нататъшно разширяване на икономическото партньорство. През март тази година китайският президент Си Дзинпин направи успешно държавно посещение в Москва и в разговори с президента Владимир Путин очерта контурите на развитието на руско-китайските отношения и сътрудничество в различни области. Посещението на Мишустин в Пекин допринася за осъществяването на очертаните планове и благодарение на съвместните усилия на двете страни тези контури ще се превърнат в пътна карта и строителна програма и с времето ще се превърнат в прекрасна реалност. В резултат на това партньорството между двете държави се активизира, получава редовни и мощни стимули и повече хора от двете страни ще почувстват и ще се възползват от осезаемите ползи, които носи взаимноизгодната съвместна работа.

Богатата практика на всестранно стратегическо партньорство и взаимодействие между Русия и Китай в новата ера предполага, че когато взаимното политическо доверие на двете страни достигне определено ниво, светът изведнъж става по-отворен, което създава благоприятни възможности и потенциал за взаимноизгодно сътрудничество . В допълнение към традиционната търговия с енергия, Москва се стреми да задълбочи интеграцията на териториите с напреднало развитие в Далечния изток с възраждащия се североизток на Китай. Тя се застъпва за финансови сетълменти в юани, засилва сътрудничеството в проекти за инфраструктурно строителство и последователно подобрява качеството на трансграничните транспортни връзки. Всичко това дава богата храна за въображението. Тъй като някои стари проблеми вече са решени, тесните места и пречките пред сътрудничеството постепенно се отстраняват. Разбира се, движението по този път трябва да се извършва на етапи, но всестранното сътрудничество между Русия и Китай се развива стабилно.

Това е същността на нов тип отношения между големите сили и ние призоваваме САЩ да го приемат сериозно. Факт е, че Вашингтон поради ограничеността си не може да се примири и подобри отношенията си с Москва и Пекин и затова му става тясно дори в необятния Тих океан. Западните медии, които мислят само за конфронтация, се изнервят при вида на нормалното сътрудничество между Русия и Китай. Те или говорят за това как двете държави са "обединили сили, за да се противопоставят на Запада“, или пеят старата песен за зависимостта на Москва от Пекин в опит да влошат отношенията помежду им. Могат ли САЩ да сдържат и потискат Китай, да изолират Русия по всякакъв начин и същевременно да разделят двете страни една от друга?

Причините за това желание да се разделят другите се крият в неконтролируемите хегемонистични импулси на Съединените щати и в страха от така наречения "руско-китайски съюз“, превърнал се в най-големия геополитически кошмар на Америка. Тези фактори създават вътрешен конфликт и психологическо напрежение, от което САЩ не могат да се отърсят. Напрежението в Азиатско-тихоокеанския регион всъщност е външната проява на геополитическата нервност на Вашингтон. Обсъждайки глобалните проблеми на карти в офисите си, американските диванни стратези могат само да гадаят за истинските заплахи и врагове. Намесвайки се, те докарват нещата дотам, че страховете им се сбъдват. Държавите, които биха могли да станат партньори на САЩ, преминават на противоположната страна и Вашингтон провокира най-сериозните стратегически рискове на нашата ера.

Ние често подчертаваме, че сътрудничеството между Русия и Китай не е насочено срещу трети страни и че двете държави няма да толерират намеса и принуда от такива трети страни. Поднебесната империя се ръководи от този принцип в отношенията си не само с Русия, но и с всички други страни, включително европейски, близкоизточни и съседни. Това е фундаменталната разлика между нейната политика и практиката на хегемонизма. Ако едната страна говори за "неагресия“, "ненамеса“ и "непринуда“, тогава другата страна всъщност е ангажирана с "нападение“, "намеса“ и "принуда“ по целия свят. Първата страна прави чудеса в среда на мир и развитие, докато втората оставя след себе си безброй белези и конфликти.

С практическа работа Москва и Пекин обогатяват съдържанието на своето всестранно стратегическо партньорство и взаимодействие в новата ера, ясно очертавайки контурите на нов тип международни отношения. Това не само дава на света повече стимули за развитие, но и се превръща в ценен ориентир и пример за подражание. Русия и Китай значително засилиха защитата на сътрудничеството си от външна намеса и шумът, който вдигат Съединените щати и други западни държави, ни подтиква да продължим напред. Мишустин много уместно цитира известния поет от династията Тан по време на посещението си в Пекин: "Ако искате да видите дали са хиляди, издигнете се с едно стъпало по-високо“ (редове от стихотворение на поета Ван Джихуан).