Страната ни чака експерти от Германия, Австрия и Нидерландия, сред тях и митничари, които да видят на място дейностите и да подсилят охраната на българо-турската граница. Такива покани е отправил акад. Николай Денков в лични срещи с федералните канцлери на Германия Олаф Шолц и на Австрия Карл Нехамер, както и с министър-председателя на Нидерландия Марк Рюте, съобщават от Министерски съвет, цитирани от БНТ
Разговори за включване на германски митничари в работата на българо-турската граница са водени още при предишното редовно правителство на Кирил Петков. Тогава идеята не е била реализирана поради предсрочното прекратяване на мандата на кабинета, а след това не е била възприета от служебното правителство. Сега поканата за съвместна охрана на границата се разширява, като се включват и други експерти от общо три държави.
„По отношение на включването на митничари от други европейски страни сега предстои министерствата на финансите да уточнят подробностите и да придвижат процеса“, уточни българският министър на финансите Асен Василев, който също се включи в разговора с федералния канцлер Шолц.
Според премиера участието на европейски експерти в охраната на границата е част от решението на проблема с доверието на нашите партньори към България, което към момента е основна пречка пред приемането на страната ни в Шенген. Същевременно ще се работи и по сформирането съвместно с Европол на базиран у нас европейски координационен център, който ще се фокусира върху противодействието срещу организирания трафик на хора.
На двустранните си срещи министър-председателят е разказал също за пилотния проект за засилване на защитата на българо-турската граница, който се реализира съвместно с няколко държави, включително Нидерландия и Австрия. Акад. Денков е разяснил напредъка по приемането на законите, свързани с Шенген.
На срещата с германския федерален канцлер Шолц е обсъдена и темата за преговорите на Северна Македония за членство в Европейския съюз. Българската страна е потвърдила позицията си, че очаква да се реализират договорените условия, приети със заключенията на Съвета на Европейския съюз през 2022 г., преговорната рамка и двустранните протоколи от заседанията на Междуправителствената комисия по чл. 12 от Договора за приятелство, сътрудничество и добросъседство от 2017 г. Приемането на промени в Конституцията на нашата югозападна съседка би било добро начало в тази посока.
“Ще продължа тези разговори, ще имаме отделни срещи. Както много пъти е ставало дума, че често тези решения се вземат на база на доверие. Има ли доверие. Това доверие има законодателна част, това, което стана в НС, законите, които се приемат, но също така има и елементът дали другата страна е видяла всичко и дали вярва на това, което ѝ се казва. Мога да кажа, че се прокрадват елементи, че това доверие да се види, да се разбере какво се случва - трябва все още да се работи по него. Затова казах и на двамата (Рюте и Нехамер - бел.ред), че ние ще направим всичко възможно те да дойдат и да ги включим в групи, които организираме, така че да имат пряко впечатление и ако има проблеми да ги обсъждаме на място и контретно, а не абстрактно”, каза Денков.