Коментар на Игор Чаленко, политолог, ръководителят на Центъра за анализи и стратегии (Киев, Украйна):
Кремъл все още има мощни съюзници на Запад в подкрепата на сепаратизма в постсъветските държави, чиито политики са в противоречие с тези на Европейския съюз (ЕС). Сред тях е и френският президент Еманюел Макрон, който публично подкрепи проруския сепаратизъм в Южен Кавказ, т.е. в Карабах, окупиран от лоялна на Кремъл групировка. Нещо повече, самият г-н Макрон признава, че позицията му по отношение на Южен Кавказ не намира подкрепа сред нито една държава - членка на ЕС.
Конкретна позиция
На 27 юни 2023 г., на среща с представители на арменската общност в гр. Марсилия (Франция), Еманюел Макрон заяви, че оказва по-голям натиск върху президента на Азербайджан Илхам Алиев, отколкото арменският министър-председател Никол Пашинян: "Аз съм единственият, който има ясна позиция и послание по въпроса за Арцах" (както проруските арменски сепаратисти наричат анклава си в азербайджанския Карабах).
Отбелязвайки собствената си "решителност по въпроса за Арцах", Макрон подчерта, че "ще продължи с усилията си". И точно в този контекст държавният глава подчерта, че "Франция за първи път изпрати военен аташе в посолството си в Армения". Във връзка с това той добави многозначително: "Ще направим всичко възможно!". Изявлението на Еманюел Макрон в Марсилия красноречиво свидетелства за активната му подкрепа за проруския сепаратизъм в Карабах.
Френският президент също така призна на това публично мероприятие, че позицията му не се споделя от останалата част на Евросъюза: "Ще продължа с усилията си, макар и да съм почти единственият в международното семейство с този дневен ред“. В този смисъл политиката на Макрон спрямо Южен Кавказ е в пълно противоречие и с външната политика на Евросъюза, насочена към установяване на мир между Ереван и Баку.
Тройният съюз между Франция, Иран и Русия
Ако позицията на властите в Париж не е от полза нито за Запада, нито за Украйна, кой има полза от политиката на Макрон? На първо място, облагодетелствани са Москва и Техеран. В анализ на американското сп. Newsweek се казва, че в стремежа си да си осигури влияние над Баку, Москва привлича арменските сепаратисти в Карабах, който дори и от арменския премиер вече е признат за суверенна територия на Азербайджан. Руската федерация заедно с Иран, разглеждат сепаратисткия анклав в Карабах като „лост за аварийни прекъсвания" на азербайджанските енергийни доставки за ЕС, констатира по темата един от водещите израелски тинк танкове - Центърът Бегин-Садат.
Нещо повече, анализирайки многобройните публични изявления и анализи във водещите медии, може да се заключи, че в Южен Кавказ се формира нов "Троен съюз“ между Франция, Иран и Русия, които обединяват усилията си в региона срещу Азербайджан и Израел. През май т.г. в. The Wall Street Journal (WSJ) коментира, че политиката на Макрон в Южен Кавказ е в съответствие с регионалните интереси на Москва и Техеран и противоречи на усилията на Вашингтон и Брюксел за постигане на мирно споразумение между Ереван и Баку.
"Париж възприе позиция, която като цяло засилва руската и иранската игра в Южен Кавказ", коментира водещото американско издание. Насърчаването на арменския сепаратизъм от страна на Макрон предизвиква тревога и в Украйна, чиито жители страдат от военната агресия на Кремъл и неговите съюзници, сред които е и Иран. "ЕС благодарение на партньорството си с Азербайджан, успя да се откаже от доставките на енергийни ресурси от Русия", припомни през май 2023 г. едно от най-големите украински издания, "Цензор.нет".
Арменският фактор във Франция
Еманюел Макрон е заложник на радикалните елементи от арменската диаспора в страната си, въпреки че електоралната им тежест във Франция е незначителна. Броят на всички френски граждани от арменски произход, които имат право да гласуват, е около 600 000 души. Това представлява едва около 1% от общия брой гласоподаватели. Въпреки това, президентът на една от водещите европейски сили се подвежда по арменски радикали.
"Баку не е агресорът в този конфликт, а е жертва на архитектите на проекта "Велика Армения", осъществяван с помощта на Москва“, гласи аналитичният, публикуван от украинската телевизия Канал 5. Сега, според медията, в резултат на Втората карабахска война, Азербайджан възстановява суверенните си територии: „И това предизвиква остра реакция на арменската диаспора и на отделни френски политици, попаднали под влиянието й".
Противопоставянето на преговорния процес
Непосредствено след европейската среща на върха в столицата на Молдова – Кишинев, проведена на 1 юни 2023 г., Еманюел Макрон, според редица еревански медии, се обажда на съпредседателя на Координационния съвет на арменските организации във Франция, Мурад Папазян. В този телефонен разговор френският държавен глава се е оплакал от лидерите на ЕС. "Само аз се интересувам от бъдещето на Арцах, докато другите участници в преговорния процес (включително германският канцлер Олаф Шолц и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел) смятат, че Арцах е неразделна част от Азербайджан", признал е Макрон.
На този фон централноевропейските и американските медии единодушно отбелязват деструктивната роля на френския президент в Южен Кавказ. Базираното в Лондон издание EU Today уточнява, че "Франция, както и Русия, няма полза от разрешаването на арменско-азербайджанския конфликт”: “Те го използват за предтекст да поддържат и разширяват влиянието си в Южен Кавказ". Можем да си направим извода, че френските и руските държавни глави насърчават ескалацията на конфликта в Южен Кавказ, прикривайки действията си с традиционната за тях посредническа реторика.
Срещу победата на Украйна?
Ситуацията в Южен Кавказ внимателно се следи и от украинските медии. Според анализите им, Кремъл се опитва да диктува френската външна политика. Евентуалната причина е в това, че влиятелните фактори във Франция нямат интерес от победата на Украйна. И затова тотално изместват фокуса от диктатора Владимир Путин към Азербайджан, който доставя безплатно гориво на Украйна.
"Подкрепяйки Армения, френските политици се опитват да изместят световния политически фокус от войната в Украйна към Южен Кавказ", категорично е изданието РБК Украйна. Украинското издание „Телеграф“ пък разсъждава, че "политиката на Макрон по отношение на Южен Кавказ отговаря на интересите на Путин“: „Така, двамата възпрепятстват усилията на Вашингтон за постигане на траен мир между Армения и Азербайджан". Има и друга вероятна причина за споменатата политика на Макрон. Властите в Париж нямат никакъв интерес от победата на Украйна, затова редовно комуникират с Кремъл в режима на "дълбок реверанс". Енергийната и икономическата зависимост на французите от Москва ги принуждава да играят заедно с руснаците по повод агресията срещу Украйна, като същевременно подхлъзват Азербайджан, за да угодят на Путин...