Изправени ли са пред геноцид арменците в Нагорни Карабах?

Арменците в Нагорни Карабах ще станат жертва на нов геноцид? Така звучи поне тезата на историка и журналист Тигран Петросян, който бие тревога в германският "Тагесцайтунг".

Авторът припомня, че през 1921 година Сталин присъединява Нагорни Карабах към съветски Азербайджан, а след разпадането на Съветския съюз през 1991 година тази автономна област отхвърля властта на Баку. Така се стига до първата война за Нагорни Карабах, в която Азербайджан се опитва да си върне региона, въпреки че там живеят главно арменци.

Азербайджан срещу арменците в Нагорни Карабах

Територията, на която живеят около 120 000 души в продължение на 30 години остава като някаква мини-република, непризната обаче международно. През есента на 2020 Азербайджан отново атакува. На страната на Баку застава и Турция, която снабдява Азербайджан с дронове "Байрактар". В крайна сметка се стига до примирие, което Русия гарантира със свои войски. Те трябва да подсигуряват и проходимостта на така наречения Лачински коридор – единствената връзка между Армения и Нагорни Карабах.

Азербайджан, който притежава големи газови залежи, е по-богат и по-добре въоръжен от Армения. Баку смята, че печели войната от 2020 година, а част от международната общност по конюнктурни причини не се противопоставя. Нещо повече: председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен посещава Баку за подписването на Декларация за намеренията. С надигането на газовата криза ЕС силно се надява да разшири доставките на азербайджански газ.

Икономическите интереси на Германия с Азербайджан

"Тагесцайтунг" припомня, че от осем месеца насам Баку блокира Лачинския коридор, за да принуди арменците в Нагорни Карабах към безусловна капитулация. Или да ги накара да се изселят. Или пък да ги обрече на гладна смърт, както пише Тигран Петросян в своята статия.

Германският вестник припомня още, че германският канцлер Олаф Шолц през пролетта посрещна автократичния лидер на Азербайджан Илхам Алиев – също като част от плановете за енергийна диверсификацията. "Нима икономическите интереси на германското правителство са по-важни от опасността от втори геноцид срещу арменци? Този въпрос е реторичен", пише авторът в "Тагесцайтунг". Той припомня, че днес редица правозащитни организации бият тревога поради тази опасност, а Международният съд на два пъти разпореди на Азербайджан да вдигне блокадата на Лачинския коридор. Бившият главен обвинител в Международния съд Луис Морено Окампо дори смята, че в случая де факто става дума за геноцид, защото без сериозни промени хората в Нагорни Карабах до няколко седмици ще останат без храна и ще започнат да умират от глад.

"Добре дошли на терена на реалната политика"

Вестникът припомня, че през 2016 година Бундестагът призна, че в Османската империя, включително и с германска помощ, е бил извършен геноцид срещу арменците. Но малко след това Берлин е тръгнал да успокоява разгневеното турско правителство с уточнението, че декларацията на Бундестага "няма правна сила". В края на статията от Тигран Петросян четем: "Да погледнем сухите числа: хиляди германски парламентаристи по време на десетки мандати в Бундестага трайно извръщаха глава, защото Анкара вършеше каквото трябва. Сега и Баку върши каквото трябва: чудовищни суми в долари потекоха към джобовете на германски лобисти и корупмирани политици. А сега към Европа ще потече и газ от Баку – колкото и да си говорим за геноцид. Добре дошли на терена на реалната политика!"