ДВ: Съгласни ли сте, че руското общество спи и не реагира на агресията на Путин срещу Украйна?
Д. Орешкин: Мисля, че това е истина. Действителността не предлага на руснаците нищо хубаво: няма победа, няма икономически ръст, политическият престиж на Русия не се повишава, а НАТО се разширява. Но хората като че ли не искат да осъзнаят това и тази инстинктивна защита от външния свят много ефективно се използва от Путин: „Аз ви предпазвам от агресията на НАТО, аз ви създавам чувството, че не сте поставени на колене“. Общественото мнение се хваща за Путин като за сламка, която може да го удържи на повърхността. Рейтингът на отчаянието е: „Ако не Путин, то кой?“.
ДВ: Обществото разбира ли, че нещата не вървят на добре? Или вярва на това, което му показват по телевизора?
Д. Орешкин: То не иска да разбере. По този начин то се защитава от реалността, която пробива дупка в масовото съзнание. Да признаеш, че нещата не се получават, означава да признаеш – лъгали са ме, а аз вярвах. Този когнитивен дисонанс е много болезнен за осъзнаване и обществото се опитва да се защити. Но има обективна реалност. За нещастие на Путин, Русия не е Северна Корея, макар да се полагат много усилия в тази посока, и все пак има информационна прозрачност. И силите, които пробиват дупка в масовото съзнание, в края на краищата ще победят.
ДВ: Кога и как си представяте, че може да стане това?
Д. Орешкин: Представям си го много болезнено, защото Путин и Русия в момента се олицетворяват взаимно – такава е логиката. Тоест - ако го няма Путин, няма да я има и Русия. Путин унищожи държавните институции: вече няма вяра в честните избори, в парламентаризма, в независимостта на съда и в свободата на пресата. Путин разрушава държавата, замествайки я с вождизъм, с персонална или кадировска властова система. Когато вождът изчезне, се получава като изскачане на тапа от бутилка, от която после не се знае какво ще излезе – шампанско или нищо.
ДВ: Има ли разлика в отношението към войната в големите градове и в останалата част от Русия?
Д. Орешкин: В градовете поддръжката за Путин е по-ниска, както стана ясно дори от фалшифицираните избори. Путин е президент на периферията – той има най-голяма подкрепа в Чечения, в Ингушетия, в Дагестан, Татарстан и други региони. Затова Путиновата власт се плаши от градовете и по тази причина Кремъл поставя упойваща инжекция на големите градове. При това успешно: в градовете не ходят на избори, гледат на войната с притворени очи, но не се намесват.
С всяка следваща година, в която Путин е на власт, шансовете за мирна еволюция на режима в нещо, подобно на Европа, намаляват. Не мога да си представя как Путиновият модел ще се трансформира в постпутински, европейски.
ДВ: Т.е. - чакат ни гражданска война и кървав хаос?
Д. Орешкин: Ще има изясняване на отношенията между различните видове силови групировки, които включват хиляди въоръжени лица. В построения от Путин модел политически ресурс са не парите, не медиите, не популярността, а силата: този, който разполага с повече едрокалибрени картечници. И в крайна сметка именно с тези картечници ще се дели пространството, което ще остане след Путин.
ДВ: Дали политическите затворници – Алексей Навални, Иля Яшин, Владимир Кара-Мурза – са алтернатива на Путин?
Д. Орешкин: Не. Политическият модел, до който е деградирала Русия заради Путин, не може да се ориентира към жертви – той търси силен харизматичен лидер. Ако Навални не беше в затвора, би станал сериозна заплаха за Путин. Но той не може да ръководи страната от затвора, защото тя гледа към силния. В модела, построен от Путин, лидер може да бъде някой като Кадиров, Пригожин, Суровикин или всеки друг убиец, мутра или насилник, който изглежда победител. Престъплението на Путин спрямо Русия е в това, че той върна този средновековен варварски модел. Затова хората от затвора не могат да станат алтернатива на Путин.
ДВ: Все пак, ако по някакви причини Путин престане да съществува, кой е реалният кандидат за неговото място?
Д. Орешкин: Реалният кандидат е този, който в момента се спотайва. Защото щом Путин заподозре у някого потенциал за реална алтернатива, веднага ще му отреже главата – в политически или във физически смисъл. Затова този, който би могъл да замени Путин, сега се прикрива. Но проблемът е и в това, че няма процедура за смяна на властта. На всички им е ясно, че изборите в Русия са чисто и просто легитимация на вече завоювана власт. Управляващите вярват, че народът е сива маса, с която може да се прави всичко възможно.
ДВ: И Путин ли вярва, че народът е сива маса?
Д. Орешкин: Той трябва да вярва в това. И изглежда вярва, че той е “събирач на руските земи“. Вярва в това, че Западът е обидил неговата родина и лично него, и се опитва да отмъсти в гаменски стил. Това е личната беда на Путин, но това е и бедата на Русия, която е проникната от духа на тази пародия, която възприема като някаква политическа реалност.
Автор: Константин Егерт