Селските райони в цяла Европа се обезлюдяват. В структурно слабите региони, където в буквалния смисъл не се случва нищо, живеят предимно възрастни хора, работа няма, няма магазин, нито лекар или пък пожарна. Вече от години големите градове са като магнит за хората, независимо за коя част на Европа става дума - дали за Алпите, на Балканите или пък около Пиренеите.
Последствията са тежки: в градовете става все по-тясно и все по-скъпо. В селските райони пък нарастват празнотата и чувството на зависимост. Там транспортните връзки намаляват или спират напълно, инфраструктурата не се обновява, дигитализацията е занемарена. ЕС осъзна този проблем и иска да противодейства със специални програми, в които са заделени значителни средства. Целта е да се съживят изоставените райони.
Кой и защо предпочита града и кой - селото?
И в Германия след Обединението в продължение на три десетилетия вътрешната миграция вървеше само в една посока - от селата към градовете. Тя засегна най-вече източната част на страната, където някои райони преживяха сериозно обезлюдяване. Същевременно населението на градове като Лайпциг, Мюнхен или Берлин се увеличи от 2000 до 2022 година с над 20 процента.
Само че според статистическите данни от 2017 насам тази тенденция изглежда се преобръща. Докато студентите, практикантите и новопристигащите в страната чужденци продължават да се насочват към големите градове, все повече хора между 30 и 49 години с малки деца, както и навлизащи в професията хора между 25 и 29 години се насочват към селските райони. берлинската фондация "Институт за изследване на проблемите на населението и развитието" дори говори за "връщане към природата". Тя е провела проучване в шест селски района, които в последно време могат да се похвалят с ръст в броя на жителите. Социолози от фондацията са разговаря с много от новозаселилите се там.
"Съзнателно реших да се насоча към селото, защото там отношенията между хората са по-близки", казва един от участниците в проучването, обърнал гръб на града. "Ако трябва да съм честен, в града е особено скъпо да построиш нов дом за семейството си. А на село това изглежда съвсем различно", казва още той. От фондацията стигат до следния извод: хората, преместили се от града на село, търсят най-вече повече и изгодна площ за живеене, повече природа и по-чиста околна среда.
И на село трябва да има интернет
Възможността да се работи от вкъщи частично или изцяло позволява на хората да живеят и на по-голямо разстояние от града. "Необходимостта да живееш там, където работиш, вече не е толкова силна", казва пред ДВ социалният психолог Фредерик Сикстус от берлинската фондация.
Важна обаче е функциониращата инфраструктура, особено що се отнася до бързия интернет. За младите семейства са важни и детските градини. "Защото дори в района да се намира най-хубавият и евтин терен на света, той бързо ще отпадне като перспектива, ако другите условия не са налице", казва един от участниците в проучването на института.
Изследователите са проучили и какви са последиците от това развитие за местните хора. "Селският живот е по-различен. Местните и новодошлите активно и задружно трябва да участват в неговото оформяне", казва Катерина Хинц, директорка на фондацията. От там стигат до извода, че някои от "новите" трябва тепърва да усвояват селския живот. "В началото не беше лесно - всеки държи под око всекиго. Съвсем различно от анонимността в големия град", казва в проучването една от новодошлите. Друга пък отбелязва: "На улицата всички се поздравяват - трябваше ми време да свикна с това. Много е приятно, но за мен беше ново".
Демографската криза в селата не е отминала
Въпреки новото развитие в много от селските райони демографската криза далеч не е отминала. На много места смъртността все още е по-висока от раждаемостта. В общо 3500 общини броят на новозаселилите между 2018 и 2020 година е бил по-висок от този на напусналите ги - но все пак в една трета от тях като цяло населението е намаляло.
Автор: Сабине Кинкарц