След като повече от хиляда нейни работници отидоха да се борят с руската инвазия, предприятие за добив на въглища в Източна Украйна претърпя огромен недостиг на персонал. За първи път се разреши на жените да работят под земята.
Над 100 жени приеха предложението.
"Приех тази работа, защото войната започна и нямаше други работни места", откровено каза 22-годишната Кристина.
В продължение на пет месеца тя работи като техник на 470 метра под земята, обслужвайки малките електрически влакове, които превозват работници на повече от четири километра от асансьорната шахта, където се спускат до шевовете на въглищата.
Ръководството на мината са пожелали пред Ройтерс да не се посочват фамилиите на интервюираните.
Кристина решила да поеме работата едва след като преодоляла страха си да остави четиригодишния си син Денис у дома с майка си. Родният ѝ град Павлоград е на 100 км от фронта, но често е поразяван от руски ракети.
Работата е интересна, но трудна, каза тя: капаците на батерията са тежки и парата може да бъде неприятна. Заплащането обаче е добро и тя изпитва чувство на дълг да остане и да даде своя принос за тези, които са отишли да се бият.
Любимият ѝ по-голям брат работеше в същата мина. Той се присъедини към армията две седмици след началото на пълномащабната инвазия, каза Кристина и добави, че се тревожи много за него.
"Нашите момчета бяха отведени на фронта и сега трябва да ги подкрепим: сега няма кой друг да работи в мината."
Украинската въгледобивна промишленост, някога една от най-големите в Европа, претърпя десетилетия на упадък след разпадането на Съветския съюз. Централно управляваният вътрешен пазар, който тя доставяше, изведнъж престана да съществува.
Подкрепяните от Русия милиции в Източна Украйна превзеха много богати на въглища региони през 2014 г. След инвазията през 2022 г. Русия окупира още повече мини.
DTEK, собственик на мината и най-голямата частна енергийна компания в Украйна, казва, че близо 3000 от нейните 20 000 миньори се бият.
От хилядите миньори в тази мина и близкото ѝ предприятие-близнак, които отидоха да се бият, 42 бяха убити.
Въпреки че някои жени са работили в мините преди войната, правителството им е забранило да вършат работа под земята от правителството, което смята, че работата е твърде физически взискателна, политика, която е в сила от съветската епоха.
След военновременната отмяна на тази забрана около 400 жени сега работят под земята в мините на DTEK - въпреки че това е само 2,5% от общата подземна работна сила.
"Правим всичко на същото ниво като мъжете - освен ако не е нещо много тежко, което не можем да вдигнем", каза 43-годишната Наталия, която също работи като техник, инспектиращ влаковете.
Тя работеше в магазин за продажба на електроника, докато не загуби тази работа, когато украинските фирми затвориха вратите си по време на първоначалния шок от инвазията.
Когато Наталия решила да работи в мината, 19-годишният ѝ син вече бил работил в съседна мина в продължение на една година.
"Всъщност го убеждавах да не ходи да работи там", спомня си тя, но казва, че сега щастливо работи в мината и планира да остане, дори и след войната.