С различни акции и призиви жените на мобилизирани руснаци призовават за завръщането на съпрузите им от фронта в Украйна - въпреки прилаганите от властите тактики за сплашване. Има ли движението някакъв шанс?
Роднините на мобилизирани руснаци, изпратени да се бият във войната на Русия срещу Украйна, все по-често се бунтуват. Те настояват за връщането на мъжете и синовете им от фронта, организират бдения и флашмобове и се обръщат към руския президент Владимир Путин. Държавата се опитва да спре действията им, опасявайки се, че протестите ще се разпространят.
В същото време властите признават, че мобилизацията в Русия ще остане в сила, докато не бъде отменена от президента. Поради това наборните войници могат да бъдат държани на фронтовата линия неограничено време и не се предвижда ротация.
В очакване на ежегодната пресконференция на Путин
Голямото събитие, при което руският президент Владимир Путин отговаря на въпроси - “Директна линия”, ще се проведе на 14 декември. Поради това отчаяните роднини на мобилизираните руснаци изпращат множество въпроси.
"Съпругът ми и брат ми са на фронта, мобилизирани бяха още в началото и вече девет месеца нямат никакъв отпуск - трябва да останат в зоната на бойните действия. Синът ми ме пита защо само баща му трябва да се бие на фронта, а тези на връстниците му - не", казва Татяна (името е променено по нейна молба). По нейните думи на съпруга ѝ и на брат ѝ е било предложено да подпишат договори с руската армия. "Но това не променя нищо. Всички са уморени, изтощени, нямат нито сили, нито мотивация", казва Татяна. Всичките ѝ молби до властите са пренебрегнати.
Междувременно, според съобщения в медиите, руските главнокомандващи се опитват да постигнат успех на фронта преди голямата телевизионна конференция на Путин.
Бдения, флашмобове и сплашване
През септември 2023 г., една година след началото на мобилизацията, роднините на военнослужещите в много региони на Русия започват все по-често да привличат вниманието на властите. Те критикуват факта, че мобилизацията на практика е безсрочна, и настояват за ротация. Властите в Красноярск, Новосибирск, Санкт Петербург и Москва забраняват митингите на жените, а в Челябинск и Нижневартовск обещават да предадат исканията им на федералните власти.
Без да чакат разрешение, няколко жени организираха индивидуални бдения в Москва. На 7 ноември те използваха традиционния митинг на комунистическата партия пред паметника на Карл Маркс. Снимките на жените с плакати бързо се разпространиха в социалните мрежи.
По-късно жени в Уляновск организираха флашмоб и облепиха колите си с плакати, с които изразяваха недоволството си и настояваха за връщането на съпрузите, синовете и зетьовете си. Тези снимки също предизвикаха оживени дискусии в социалните мрежи. Властите предотвратиха по-нататъшните действия на жените. Някои от тях бяха извикани от местните власти и им беше наредено да премахнат снимките. Четири други жени бяха посетени от полицията, която посочи, че "дискредитирането на армията" е престъпление. Това обаче не спира общото движение за демобилизация.
След това интернет форуми с чатове, като “Путь домой” (от руски: пътят към дома) бяха масово атакувани от лоялни на Кремъл блогъри, които твърдяха, че мобилизираните групи от жени и майки са създадени от служители на Фонда за борба с корупцията (ФБК) на опозиционера Алексей Навални с цел предизвикване на протести в Русия. Така например кремълският пропагандист Владимир Соловьов публикува списък с чат канали, за които се твърди, че са управлявани от "чуждестранни разузнавателни служби". Каналът в Телеграм “Путь домой" в крайна сметка беше обозначен като "фалшив", но от социалната мрежа мълчат за причините.
В Новосибирск обаче роднините на мобилизираните мъже успяха да постигнат споразумение с властите и да проведат среща в местния културен център, макар и без участието на независими журналисти. Въпреки това беше разрешено снимането с мобилни телефони. Една от жените се обърна към Владимир Соловьов във видеоклип с думите: "Ние не сме врагове на народа, ние сме народът. Нашите синове и мъже на фронта също са народ".
Какъв шанс има антивоенното движение?
Руският опозиционен активист Леонид Госман смята, че протестът е деликатен въпрос за Кремъл и може да доведе до политически промени в страната. Той обаче не очаква властите да отстъпят пред исканията на жените, тъй като това би се изтълкувало като "слабост на държавната власт". "Ако държавата се съобрази с тях, други жени също ще поискат връщането на съпрузите си. Ако не се съобразят, няма да има масови протести, но репутацията на правителството ще продължи да страда", казва Госман.
За много от мобилизираните втората зима на фронта вече започва. Това ще засили още повече недоволството, смята адвокатът и блогър Николай Бобрински. Той вижда в действията на жените възможност да се популяризира антивоенното движение в Русия. Експертът обръща внимание и на предстоящите през пролетта президентски избори в Русия. "Важно е да не се пропускат изборите, които могат да се превърнат във време на социален подем, дори ако официалният резултат е предопределен”.
Олга Каз, администратор на друг канал в Телеграм - “Да си върнем момчетата”, който има 30 000 потребители, съобщи през ноември за "крехък диалог с властите". Тя е искала да убеди държавните служители и членовете на парламента, че службата на мобилизираните лица трябва да е ограничена във времето. Последната ѝ публикация обаче е от 20 ноември. Тогава 25-годишният брат на Олга - Александър, е убит на фронта.