Чилийските гласоподаватели отхвърлиха на референдум в неделя предложената от консерваторите конституция, която да замени тази от ерата на диктатурата в страната, предаде Асошиейтед прес.
От 96% от гласовете, преброени късно в неделя, около 55,8% са гласували с “против” новата конституция, а около 44,2% за.
Хавиер Макая, лидерът на консервативната партия Независим демократичен съюз, призна поражението и призова правителството да не повдига отново въпроса.
“От уважение към демокрацията, ние признаваме резултатите", каза Macaya.
Така се очертава да остане в сила конституцията от времето на диктатора ген. Аугусто Пиночет от 1980 г.
На това се надяваше и бившият президент Мишел Бачелет, когато гласува рано в неделя.
“Предпочитам нещо лошо пред нещо по-лошо” каза Бачелет, която води кампания за отхвърляне на новата конституция.
Натискът за нова конституция започна през 2019 г., след като масови антиправителствени протести разтърсиха Чили - държава, която обикновено се свързва със стабилност.
Протестиращите, много от които бяха леви студенти, поискаха драстични социални и политически промени.
След месеци на размирици консервативният президент по това време, Себастиан Пинтилдеера, се съгласи да започне процес за пренаписване на конституцията от 1980 г.
Но първият проект се оказа твърде радикален за мнозина.
Широкообхватните реформи и предложенията за промяна на много от установените институции в страната, като например замяната на 200-годишния Сенат с нова Камара на регионите, срещнаха отпор.
Също така се предлагаше обявяването на Чили за „многонационална държава“, като се признават правата на коренните жители, които съставляват около 13% от населението - върху техните земи и ресурси.
През септември 2022 г. проектът беше отхвърлен от 62% от гласоподавателите.
Създаден бе нов конституционен съвет - този път съставен от 24 души, определени от Конгреса и 51 представители, избрани от чилийския народ - за да се създаде нов проект.
Докато първият проект беше широко критикуван, че е „твърде ляв“, някои избиратели казаха, че този вторият се е отклонил твърде много надясно.
Сенаторът от Социалистическата партия Паулина Воданович предупреди, че новият текст представлява „връщане назад“; по много аспекти на чилийския социален и политически живот, като например проблемите на пола. Други леви критици твърдят, че преработеното предложение не успява да защити адекватно правата на коренното население.
По въпроса за аборта, например, левите критици смятат предложения текст за твърде двусмислен и казват, че той може да позволи бъдещи ограничения на съществуващите репродуктивни права.
Левите критици също не харесват тежестта, която се придава на правата на частна собственост и факта, че новият текст затвърждава участието на частния сектор в предоставянето на основни услуги като здравеопазване, образование или пенсии.