Унгария е против споразумението за миграционната реформа, постигнато от европейските страни.
"Ние отхвърляме този пакт за миграция по най-категоричния възможен начин...Няма да пуснем никого против своята воля, никой от Брюксел или където и да е другаде не може да ни каже кого можем да пуснем (в страната)", категоричен бе външният министър Петер Сиярто.
Междувременно чешкият външен министър Ян Липавски приветства споразумението, което има за цел да ограничи притока на мигранти към страните членки на блока, и подчерта, че пактът е "необходим" и ще помогне за защитата на Чешката република от миграцията.
Споразумението, което е предварително и предстои да бъде официално ратифицирано, беше сключено след маратонски преговори, които започнаха в понеделник следобед, продължиха през целия вчерашен ден и приключиха тази сутрин.
Преговорите бяха съсредоточени върху огромен и сложен набор от отворени въпроси, изискващи компромиси, като периоди на задържане, расово профилиране, непридружени непълнолетни, операции по търсене и спасяване и наблюдение на границите.
Съветът на ЕС, ръководен от испанското председателство, защити твърда позиция за предоставяне на държавите членки на най-широка свобода на действие за справяне с миграцията, включително чрез разширяване на предложената бърза процедура за убежище до възможно най-много кандидати. Европарламентът пък настояваше за по-строги разпоредби за зачитане на основните права. Европейската комисия също взе участие, предоставяйки помощ и насоки.
С наближаването на зимната ваканция съзаконодателите бяха под все по-голям натиск да изгладят различията си и да постигнат дългоочакван пробив. Благодарение на постигнатото споразумение блокът ще може да прокара пет взаимосвързани законодателни акта, които преопределят правилата за колективно приемане, управление и преместване на незаконно пристигащите мигранти.
Законите, известни като Новия пакт за миграцията и убежището, бяха представени за първи път през септември 2020 г. в опит да обърнат страницата на десетилетията на ad hoc управление на кризи, при което правителствата предприемаха едностранни и некоординирани мерки, за да се справят с рязкото нарастване на лицата, търсещи убежище.
Тези самостоятелни политики сериозно подкопаха колективното вземане на решения в ЕС и оставиха Брюксел да изглежда като незначителен страничен наблюдател във вероятно най-наболелия политически въпрос в дневния ред.
В основата си Новият пакт има за цел да установи предвидими, ясни норми, които обвързват всички държави членки, независимо от тяхното географско местоположение и икономическа тежест. Крайната цел е да се намери баланс между отговорността на страните на първа линия, като Италия, Гърция и Испания, които приемат по-голямата част от мигрантите, и принципа на солидарност, който другите страни трябва да поддържат.