Швеция се доближи с една стъпка по-близо до присъединяване към НАТО, след като турският парламент даде своя подкрепа. Това е последното доказателство как войната в Украйна продължава да прекроява военния съюз две години след пълномащабната инвазия.
Президентът на Русия Владимир Путин цитира разширяването на НАТО като една от причините за нахлуването в Украйна. Но вместо да го ограничи, най-голямата война в Европа от създаването на алианса само съживи НАТО. Ето как се промени НАТО след инвазията на Русия:
Какво е НАТО?
Организацията на Северноатлантическия договор е създадена през 1949 г., след Втората световна война, от САЩ, Канада и десет европейски държави. Договорът се състои от 14 члена, държавите-членки които се задължават да спазват. Най-важният е член пети, който гласи, че нападение срещу една членка е нападение срещу целия военен алианс, припомня „Ню Йорк Таймс“.
Този член постави Западна Европа под протекцията на САЩ в годините на Студената война и съветската заплаха. След разпадането на СССР в началото на 90-те години алиансът пое по-широка роля. Силите на НАТО действаха като мироопазващи в Босна, а през 1999 година бомбардираха Сърбия, за да защитят Косово, където алиансът все още има свои войски.
Кои държави членуват в НАТО?
Освен САЩ и Канада, през 1949 г. Белгия, Великобритания, Дания, Исландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Португалия и Франция влизат в организацията. През годините се присъединиха още 19 европейски държави: Албания, България, Германия, Гърция, Естония, Испания, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Северна Македония, Словакия, Словения, Турция, Унгария, Финландия, Хърватия, Черна гора и Чехия.
Финландия стана 31-вата държава-членка на НАТО през миналата година, изоставяйки своята дългогодишна политика на военен неутралитет заради руската непредизвикана агресия срещу Украйна. В алианса влезе една от най-мощните армии в Европа, а ангажиментът на НАТО за колективна сигурност вече дели 1340-километрова граница с Русия.
Страните от НАТО са защитени от американския ядрен чадър и принципа на колективната отбраната. Но алиансът също има изисквания към всяка една от членките си: не само за военни разходи, но и специфични изисквания за определени способности, въоръжение, войски и военна инфраструктура.
Как войната в Украйна промени НАТО?
През 2019 г. президентът на Франция Еманюел Макрон каза, че НАТО е в мозъчна смърт и постави под въпрос ангажимента на САЩ към алианса. Но след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г. алиансът отново излезе напред с жизненоважно значение.
Въпреки че алиансът не предоставя директно военна помощ на Украйна, страните от НАТО изпратиха оборудване на стойност десетки милиарди долари (САЩ са най-големият донор). Всички държави-членки на НАТО обсъждат военната помощ за Украйна на месечни срещи в базата „Рамщайн“ в Германия. Алиансът също така помага за координиране на хуманитарната помощ към Киев. Войната също даде ново централно място на страните по източната граница на НАТО, особено балтийските държави и Полша, държава, която придоби значително ново влияние в рамките на алианса. Президентът Анджей Дуда беше сред първите чуждестранни лидери, които посетиха Киев след началото на инвазията и e един от най-яростните поддръжници на украинците.
Ще влезе ли Украйна в НАТО?
Присъединяването към НАТО от години е централна цел на външната политика на Украйна, част от нейния план да осигури бъдещето си в рамките на Европейския съюз и Запада (това е вписано и в нейната конституция). Още през 2008 г. НАТО каза, че Украйна в крайна сметка ще стане член. Заради руската агресия Украйна поиска ускорено присъединяване към НАТО. Алиансът даде обещание на Киев, но не се ангажира със срок. Организацията изготви списък с реформи, които Украйна трябва да приеме, преди да бъде приета. За да избегне поставянето на алианса в пряк конфликт с Русия, не се очаква НАТО да приеме Украйна преди края на войната.
С предстоящото влизане на Швеция в НАТО Балтийско море ще се превърне във воден басейн, доминиран от НАТО. Това ще увеличи способностите на алианса да защити най-уязвимите си членки в лицето на балтийските държави.