На 27-и януари 1945-а година Червената армия освобождава затворниците от лагера на смъртта Аушвиц, а точно година по-рано разбива блокадата на Ленинград. Двете събития се превръщат в символи на нацистките зверства по време на Втората световна война.
В навечерието на Международния ден в памет на жертвите на Холокоста 27-и януари руското външно министерство предизвика международен скандал, като използва едновременно Холокоста и блокадата на Ленинград. Седмица по-рано външният министър Сергей Лавров заяви, че страданията на еврейския народ по време на нацистката диктатура не могат да бъдат оправдание за израелската политика на "колективно наказание" срещу палестинците в ивицата Газа и едновременно обвини Германия, че пренебрегва нееврейските жертви на блокадата на Ленинград.
Говорителката на външното министерство Мария Захарова продължи в същия дух, като не просто постави под съмнение преодоляването на нацисткото минало в Германия, а и обвини Берлин, че реабилитира нацизма. Освен това не за първи път изопачи и значението на Холокоста, превръщайки го от геноцид над еврейския народ в "преследване и масово изтребление от нацистите на различни етнически и социални групи".
Германските власти предпочетоха да игнорират изблиците на Лавров и Захарова, но реакцията на Израел беше изненадващо остра. Мемориалният комплекс "Яд Вашем" в Йерусалим призова Русия да спре да използва Холокоста за политически цели и да остави темата "на мира", а израелското външно министерство осъди руската страна за "неуважение към Холокоста" и към неговите жертви.
Събитията от последните години обаче показват, че Москва едва ли ще се вслуша в исканията на Израел, а инструментализирането на Холокоста и обсадата на Ленинград в контекста на идеологическата конфронтация със Запада по-скоро ще достигне качествено ново ниво.
Руснаците - "новите евреи”
След 1945-а година в СССР бе създаден пропаганден образ на Великата отечествена война, в центъра на който бе "победата на Съветския съюз над нацистите" и спасяването на света от "кафявата чума". На жертвите на нацизма бе отредена само второстепенна роля. Тази тенденция се промени донякъде едва по времето на Леонид Брежнев, но на практика не засегна престъпленията на Холокоста. За съветските власти нацисткият геноцид над евреите открай време бе неудобна и хлъзгава тема.
В контекста на държавния антисемитизъм властите се стремяха да не изтъкват страданията на евреите, СССР застана на страната на арабските държави в конфликта в Близкия изток, а през 1967 г. окончателно прекъсна дипломатическите си отношения с Израел. В съветската преса активната подкрепа за палестинското движение съседстваше с радикални нападки срещу евреите, които се опитват да напуснат СССР, и открито осъждане на "ционистките агресори" в Израел.
Докато в публикациите си за чуждестранната публика съветските автори популяризираха патетичния разказ за "руския войник, спасил еврейския народ от пълно унищожение", в самия СССР обвиненията в геноцид над палестинците от страна на Израел и сравненията с нацистка Германия станаха нещо обичайно.
По времето на Брежнев и неговите наследници основните проводници на антисемитизма в държавния апарат бяха КГБ и Министерството на външните работи, където тогава са започвали кариерата си Владимир Путин, Сергей Лавров и други днешни руски лидери. Реториката на Путин и Лавров показва, че те са пренесли съветските антиизраелски и антисемитски наративи до ден днешен и сега се опитват да ги адаптират към новите политически реалности.
Темата за Холокоста привлича Кремъл по ред причини. Участието на украинци, латвийци, литовци и естонци в Холокоста позволява на Русия да представя Украйна и балтийските държави като идейни наследници на "убийците на евреи”. А Русия се представя като наследничка на Съветския съюз и преди всичко - спасителка на евреите, водеща борба със "съвременния нацизъм”. Нещо повече - руснаците се обявяват за "новите евреи", които "колективният неонацистки Запад” се опитва да маргинализира и дори да унищожи.
В стремежа си да подчертае моралното си превъзходство над Израел и потомците на жертвите на Холокоста, Москва си позволява да упреква евреите, които подкрепят Украйна, че забравят собствената си история и симпатизират на "потомците на нацистите". Особено внимание в тази връзка се обръща на еврейския произход на украинския президент Володимир Зеленски, който Путин толкова обича да изтъква. В същото време руските власти внимават да не създадат у руснаците впечатлението, че Холокостът е нещо изключително - в официалната руска концепция за "геноцида над народите на СССР" евреите са представени като една от многото групи жертви, а изключителността на Холокоста на практика се отрича.
Ивицата Газа като "новия Ленинград”
Сравняването на израелската политика спрямо ивицата Газа с блокадата на Ленинград и други нацистки престъпления е в духа на съветската пропаганда и е възприето от руските ѝ наследници по заповед на Путин. От началото на войната на Израел срещу Хамас Москва окончателно се върна към съветската традиция да заклеймява еврейската държава и същевременно се стреми да подчертае "хуманизма на руската армия", която принципно не използвала "израелски методи".
Владимир Путин постоянно подчертава интереса си към трудовете на историците и особено се възхищава на руската историография от царския период, която оказва влияние на възгледите му. Съветският историк марксист Михаил Покровски, който се отнася много негативно към политиката на царските власти, не е сред любимите му автори. Именно на Покровски обаче се приписва фразата "Историята е преобърната в миналото политика", която точно характеризира циничното отношение към историческите теми от страна на сегашните руски власти - както в случая с Холокоста, така и с блокадата на Ленинград.
Автор: Александър Фридман