Брутални убийства: Как изличиха евреите в бившия СССР

Германските концентрационни лагери в Полша се превърнаха в световен символ за геноцида над евреите по време на Втората световна война. Но не само полските евреи бяха почти изцяло изличени – германските военни части на територията на Съветския съюз ликвидираха милиони хора, отчасти с помощта на местното население, пише германският историк Дитер Пол – един от водещите експерти по въпросите на националсоциалистическата политика спрямо евреите. Само малка част от съветските евреи стигат изобщо до концентрационните лагери – повечето от украинските, руски, беларуски, молдовски и балтийски евреи стават жертва на масови екзекуции и разстрели.

Анализът в „Декодер“ обръща внимание на факта, че групите, които обобщено биват наричани „съветски“ евреи, всъщност имат много различни социални, политически и културни характеристики. На какво се дължи това? Преди началото на Втората световна война в Съветския съюз живеят около 2,8 милиона евреи. С анексията на Източна Полша (1939), както и на Бесарабия и Прибалтика (1940) еврейското население нараства с около 1,6 милиона души, а към тях се добавят и около 200 000 бежанци от окупираните от германците територии. Тези факти обясняват разнородния състав на еврейското население в бившия СССР.

Ескалацията на Холокоста

Навлизайки в Съветския съюз, германските войски завземат територия, на която живеят около 4,1 милиона евреи. Известна част от тях, най-вече живеещите в източните части на страната, успяват да се спасят от окупацията и да се евакуират. Но между 2,5 и 2,6 милиона евреи, останали в западните райони на Съветския съюз – тоест в Източна Полша и Литва, които са завладени само за дни, нямат този шанс. Те почти всички намират смъртта си по време на германската окупация, пише историкът Дитер Пол.

С навлизането на германските войски в Съветския съюз на 22 юни 1941 година започва и систематичното избиване на определени групи хора в Европа – и това се отнася не само за евреите, но и за съветските военнопленници, ромите, пациентите на психиатрични клиники, комунистическите функционери и партизаните. Извън това е планирано големи части от населението да бъдат откъснати от доставките на продоволствия и да бъдат обречени на гладна смърт. Издадени са и съвсем конкретни заповеди срещу еврейското население: например, да бъдат избити еврейските мъже на наборна възраст.

В първите седмици от началото на войната окупаторите обявяват акциите по избиването на евреи като отмъщение за извършени от тях провинения, но съвсем скоро този вид обосновки отпадат. Германската полиция системно издирва водещи личности от еврейските общности, като например представители на академичните среди и на администрацията. Тях ги викат под определени предлози - уж за регистрация, след което ги арестуват и разстрелват. Целенасочено ликвидирани са и много от младите еврейски мъже.

С напредването на Вермахта на изток през юли и август 1941 година германците започват да избиват и еврейски жени и деца – най-напред в латвийския град Йелгава. След това в края на август 1941 година само в рамките на два дни са избити 23 000 еврейски мъже, жени и деца в Каменец Подолски в Украйна.

Тотални масови убийства

Най-късно в този момент става ясно, че всички евреи в окупираните територии е трябвало да бъдат избити, се казва в анализа на „Декодер“. Непосредствено след превземането на съответните градове германските СС части и полицейски отряди започват да избиват всички останали там евреи. Тези престъпления достигат своята кулминация при завземането на Киев. На 29 септември 1941 към евреите в града е отправен призив да се съберат на едно централно кръстовище в западната част на Киев. В този и следващия ден специалният отряд 4а заедно с един полицейски батальон и с украинска помощ избиват 33 771 души в парка Бабин Яр. Следващите масови убийства са през октомври в Днепропетровск и през декември в Харков, пише Дитер Пол в „Декодер“.

Когато германските войски стигат и до територията на Русия, те изобщо не си правят труда да събират евреите в гета, а направо ги разстрелват - само в рамките на първите няколко дни са избите около 200 000 души. Повечето еврейски жители от територията на днешна Русия все пак успяват да избягат във вътрешността на тогавашния Съветски съюз.

През септември и октомври 1941 година в западните области на Съветския съюз се извършва втора серия масови убийства. За разлика от лятото, когато жертвите са предимно мъже, този път са избити най-вече деца, възрастни хора и жени, защото не са могли да бъдат използвани като работна сила.

Най-много масови убийства обаче са извършени през 1942 – в земите на бившата Източна Полша, анексирана от Сталин и придадена към територията на днешна Беларус и днешна Украйна. Често става дума за хора, избягали от други области или евакуирани, които попадат в ръцете на нацистите и са разстреляни.

Извършителите и техните помощници

Убийците са не само от СС – в престъпленията участват и редовни полицейски части, подпомагани от Вермахта. Именно Вермахтът носи основната отговорност за избиването на около 50 000 еврейски военнопленници, пише историкът Дитер Пол.

Дълго време се пропускаше обстоятелството, че не само германските агресори, но и техните румънски съюзници са водили унищожителна война в Съветския съюз. При това още непосредствено след нападението си през юли 1941 година румънските части започват да избиват евреи в Бесарабия и в Буковина – регионите, които Сталин отнема на Румъния през 1940 година. След окупацията на Одеса през октомври 1941 година те извършват там дори едно от най-големите зверства на Холокоста – избиват около 25 000 евреи.

Освен това в окупираните съветски области, както далеч на изток, така и в Руската федерация, в Холокоста участват и помощници от местното население. Случвало се е местните антисемитски активисти да организират по своя инициатива акции на насилие, често извършвани паралелно с германските масови разстрели.

Антисемитски настроения

За евреите под окупация положението е до голяма степен безнадеждно. Сталиновата власт в СССР прави германските престъпления срещу евреите международно достояние, но не предприема почти нищо за спасяването на човешки живот – а от 1942 година нататък дори засилва антисемитските си прояви. Така онези, които не са успели да избягат през 1941 година, се оказват изложени на ново безмерно насилие. Освен това особено в Западна Украйна и в Прибалтика евреите са конфронтирани и с разпространените антисемитски настроения сред населението.

Само в големите градове има възможност за укриване или за придобиване на фалшиви документи. Само една нищожна част от укрилите се евреи успява да преживее войната. В Русия темата за унищожаването на евреите попада във вниманието на обществеността едва по време на Перестройката. А в държавите, произлезли от Съветския съюз, на чиято територия е било извършвано масовото изтребление на евреите, отношението към тази част от историята и до днес е доста нееднозначно. Особено на някои места в Прибалтика и в Украйна паметта за избитите евреи се сблъсква с героизирането на антикомунистическите сили, някои от които обаче са участвали в тези нацистките престъпления. А в Русия дейността на цивилни инициативи и сдружения в памет на избитите по времето на Холокоста, нерядко се натъква на съпротива.

*Декодер“ е германски сайт, който публикува материали на независими германски и европейски експерти – историци, философи, журналисти, социолози, културолози, които познават добре Източна Европа и най-вече Русия и Беларус. Целта им е да „декодират“, да обясняват, случващото се в републиките на бившия Съветски Съюз.

**Авторът на статията Дитер Пол е историк, един от най-авторитетните германски експерти по въпросите на нацисткия геноцид спрямо евреите.

Дитер Пол | Биляна Михайлова редактор