Премиерът на Албания, Еди Рама, заяви, че всяко нападение срещу Косово се счита за нападение и срещу Албания, съобщава информационният портал „Шчиптаря“ и БТА.
Рама каза това в онлайн интервю за телевизия „АТВ“ в отговор на въпрос дали Косово може да разчита на помощта на Албания като член на НАТО при евентуално военно нападение към Косово от страна на Сърбия.
Въпросът беше отправен към албанския премиер във връзка с по-ранно изказване на албанския външен министър Игли Хасани, че Албания е до Косово в предотвратяването на външните заплахи.
"Без съмнение Албания е стояла, стои и ще стои до Косово във всеки случай на нужда. Ако, да не дава Господ, нещата (в диалога Сърбия – Косово) стигнат дотам, че централно място заемат не думите, а оръжията (...) Първо, Албания е членка на НАТО, Албания не е просто (самостоятелна) географска или историческа единица, която има специална връзка с Косово. Всяко нападение срещу Косово е нападение и срещу Албания, но от друга страна не трябва да забравяме (...), че Косово не е само, не просто защото има Албания, а защото има стратегически съюзници, много добре знаем кои са те, без които Косово днес нямаше да съществува като държава и с които Косово може да постигне всички онези (неща), които всички искаме Косово да постигне“, подчерта Рама в интервюто.
Рама допълни, че Прищина трябва да покаже, че не играе играта на Сърбия и че има задължение да блесне в диалога Белград – Прищина под егидата на ЕС.
„Косово само по себе си трябва да покаже в международен план, че е напълно наясно с тежестта на знамето, което носи, с тежестта на конституцията, която има, с тежестта на отговорността, която носи като ново действащо лице, като нов член на международната общност. Не Сърбия е еталонът, не Сърбия е стандартът и не Сърбия е отправната точка“, каза Рама.
Прищина обяви независимост от Белград през 2008 година, която Сърбия не признава. Двете страни водят диалог за нормализиране на отношенията си с посредничеството на ЕС.
Последното напрежение между Белград и Прищина дойде, след като правителството на Косово забрани на банки и други финансови институции в населените със сърби райони да използват сръбския динар в местни трансакции, считано от 1 февруари.
Белград изплаща в динари пенсии и заплати на персонала в управлявани от Сърбия институции, включително училища и болници, в Северно Косово, където живеят предимно косовски сърби. Те използваха динара в местните магазини, кафенета, аптеки.
Евросъюзът и САЩ изразиха безпокойство, че забраната за използването на динара в Косово може да повиши напрежението в и без това нестабилния регион и призоваха за консултации и отлагане на въвеждането ѝ.
Косово прие за официална валута еврото през 2002 година, макар да не е член на еврозоната.