Руските сили изглежда са готови да рискуват още загуби за авиация в преследване на тактически успехи в Източна Украйна, вероятно по линията Авдeевка-Донецк. Украинските военновъздушни сили съобщиха в събота, че са унищожили един самолет Су-34, нанасял бомбени удари срещу позиции в Източна Украйна сутринта на 1 март.
Това пише в днешния си анализ Институтът за изследване на войната (ISW).
Командващият ВВС на Украйна генерал-лейтенант Микола Олешчук по-късно заяви, че украинските сили са се опитали да свалят още два руски самолета Су-34 и един Су-35.
Украинските сили са свалили 15 руски самолета от 17 февруари.
Говорителят на украинските военновъздушни сили полковник Юрий Игнат заяви, че руските сили не са разполагали самолети за радарно откриване на далечни разстояния A-50 над Азовско море през последните шест дни след унищожаването на самолет A-50 на 23 февруари. Той намекна, че липсата на самолети А-50 принуждава руските самолети Су-34 и Су-35 да летят по-близо до целите си, за да нанесат удари.
Предишни загуби на самолети накараха руските сили временно да намалят авиационната си дейност в цяла Украйна, но увеличеният процент на руски авиационни загуби в Украйна през последните седмици все още не е накарал руските сили да намалят значително тактическата авиационна активност.
ISW продължава да счита, че докладваната за около две седмици загуба на 15 самолета и вероятно на някои добре обучени пилоти не е за пренебрегване, като се има предвид, че Русия вероятно разполага с около 300 изтребителя "Сухой".
Трансферите на севернокорейски оръжия за Русия по море очевидно са спрени от средата на февруари 2024 г. Изданието NK Pro, фокусирано върху Северна Корея, съобщи на 29 февруари, цитирайки сателитни изображения, че руски кораби, които участват в морския транспорт на севернокорейски боеприпаси и оръжия до Русия, не са акостирали в пристанище Раджин на Северна Корея от 12 февруари.
NK Pro съобщи, че руските кораби са направили най-малко 32 пътувания между пристанище Раджин и руските пристанища Дунай и Восточни, Приморски край, от август 2023 г. NK Pro съобщи, че руският товарен кораб Lady R е транспортирал неуточнен брой транспортни контейнери, вероятно съдържащи севернокорейски боеприпаси и оръжия, между Северна Корея и Русия от 30 януари до 8 февруари и че товарният кораб Maia-1 е пристигнал в руското пристанище Восточни от Северна Корея на 12 февруари. NK Pro съобщи, че сателитни изображения не са заснели друг голям товарен кораб, пътуващ между двата кея, или нови доставки до пристанище Раджин от 12 февруари. Порталът предполага, че паузата може да се дължи на проблеми с производството в Северна Корея или други логистични проблеми.
NK Pro отбеляза, че Пхенян може също да транспортира оръжия до Русия по въздух или железопътен транспорт. ISW по-рано съобщи, че Русия използва Байкалско-Амурската железопътна линия и Източносибирската железопътна линия, за да улесни прехвърлянето на товари от и към Китай и Северна Корея, двете страни, на които Русия все повече разчита за икономическа и военна подкрепа, за да поддържа военните си усилия в Украйна.
Южнокорейският министър на отбраната Шин Уон-сик заяви на 26 февруари, че Северна Корея е изпратила около 6700 транспортни контейнера с боеприпаси на Русия през последните месеци. Шин заяви, че тези контейнери могат да носят над три милиона 152 мм артилерийски снаряда или приблизително 500 000 122 мм снаряда.
Руският външен министър Сергей Лавров публично отхвърли неотдавнашното предложение на турския президент Реджеп Ердоган да бъде домакин на платформа за преговори между Русия и Украйна. Лавров присъства на дипломатическия форум в Анталия в Турция на 1 март и заяви, че в момента няма инициативи за диалог, които да отчитат руските интереси.
Лавров, руският президент Владимир Путин и други служители на Кремъл рутинно декларират, че са отворени за преговори, като същевременно насърчават информационни операции, които поставят тежестта на преговорите върху Запада.
Искането на Лавров за инициатива е част от дългогодишните усилия към превантивни отстъпки на Запада по отношение на суверенитета и териториалната цялост на Украйна.
Лавров използва форума в Анталия, за да популяризира и позициите на Кремъл за Молдова, които вероятно ще поставят условия за потенциални хибридни операции. Те имат за цел да дестабилизират Молдова и да попречат на присъединяването ѝ към Европейския съюз (ЕС). Лавров отговори на въпрос на дипломатическия форум в Анталия в Турция на 1 март относно неотдавнашния Конгрес на депутатите, проведен в проруския молдовския отцепнически регион Приднестровието, на който бе поискано Русия да предостави "отбрана/защита".
Той твърди, че молдовското правителство "се движи по стъпките на Киев", повтаряйки своите предишни сравнения на молдовската политика спрямо Приднестровието с Украйна преди 2014 г.
Лавров продължи да твърди, че Молдова дискриминира рускоезичните, като упражнява "икономически натиск" върху Приднестровието и блокира преговорния процес 5+2 за конфликта - твърдения, които служители на Кремъл постоянно повтарят.
ISW продължава да оценява, че Кремъл ще използва неотдавнашния конгрес в Приднестровието като трамплин за засилване на хибридните операции, насочени към дестабилизиране и по-нататъшно поляризиране на Молдова преди преговорите за присъединяване на Молдова към ЕС и президентските избори в Молдова по-късно през 2024 г.
Високопоставени руски служители признаха намаленото участие на Армения в ръководената от Русия Организация на договора за колективна сигурност (ОДКС), отбелязвайки забележителна промяна в руската официална реторика, която преди това се опитваше да игнорира усилията на Армения да се дистанцира от ОДКС. Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че "е време Армения да вземе решение за статута си в ОДКС", вероятно в отговор на изявлението на арменския премиер Никол Пашинян от 22 февруари, че Армения "по същество" е замразила участието си в ОДКС, защото ОДКС "не успя да изпълни задълженията си в областта на сигурността" към Армения, особено през 2021 и 2022 г.
Пашинян заяви на 28 февруари, че Армения не е имала постоянен представител в ОДКС през последната година и че арменски служители и сили не са участвали в събития и учения на ОДКС отдавна.
ISW отбеляза, че Армения на практика се е въздържала, като не е изпратила представители на няколко последователни събития в средата до края на 2023 г. От средата на 2023 г. Пашинян все по-често поставя под въпрос отношенията на Армения в областта на сигурността с Русия.
По-рано руското министерство на външните работи отговори на изявленията на Пашинян за ОДКС, като отхвърли твърденията му.
Признанието на Лавров за продължаващото възражение на Армения срещу нейното участие в ОДКС показва, че Кремъл може би подготвя по-съгласуван отговор на влошаващите се отношения с Армения.
Изглежда, че Кремъл до голяма степен е позволил проявите на антивоенни настроения в Москва, докато руснаците наблюдаваха погребението на руския опозиционен лидер Алексей Навални на 1 март. Руски опозиционни източници съобщиха, че до 16 500 души са присъствали на погребението на Навални в Москва. Кадрите показват тълпи от хора, редящи се на опашка за погребението, които скандират антивоенни лозунги и призиви за демобилизация.
Руската организация за граждански права OVD-info съобщи, че руските власти са задържали 15 души в Москва и 89 други души в 18 други руски града във връзка с погребението на Навални до нощта на 1 срещу 2 март.
Руснаците продължиха да полагат цветя на гроба на Навални в Москва и на паметници на други места на 2 март, но проявите на антивоенни настроения не се повториха.
Moscow Times съобщи на 1 март, че Кремъл е възложил на служители на руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) и Министерство на вътрешните работи (МВД) да проведат операция за "защита на конституционния ред от заплахи" по време на погребението.
Кремъл вероятно превантивно не е наредил големи репресии, като същевременно се работи върху засилване на обществената подкрепа за руския президент Владимир Путин и неговите военни усилия в Украйна преди президентските избори на 17 март.