На 8 юни 632 г. в Медина умира Мохамед Ибн Абдаллах - основател на исляма и пророк.
Той е роден около 570/571 г. в Мека. Произхожда от курейшитския род на хашимитите, който заема важни политически и духовни служби в Мека.
Баща му Абдаллах, който търгува със Сирия, умира през 570 г., оставяйки жена си Амина, бременна с Мохамед, припомня "Фокус".
Тя умира скоро след раждането, а момчето е прибрано от дядо си Абд ал-Муталиб. Когато и дядото умира, за Мохамед се грижи вуйчо му Абу Талиб, собственик на кервани, с които търгува със Сирия.
На 25 години Мохамед напуска вуйчо си и постъпва на служба при богатата вдовица от Мека - Хатиджа, за която се жени. От Хатиджа Мохамед има 8 деца (4 сина и 4 дъщери), които умират рано.
Повлиян от монотеистичното учение на ханифитите, от иудаизма и християнството, Мохамед започва своята проповедническа дейност (610 г.), представяйки се за “пратеник на Бога".
Курейшитската върхушка в Мека се противопоставя на Мохамед и на неговите привърженици и им обявява война.
Пророкът и неговите последователи са принудени да избягат от града.
Денят на Бягството (Хиджра) - 16 юни 622 г.,
поставя началото на мохамеданската ера. Мохамед и неговите съмишленици се заселват в гр. Ятриб, на север от Мека.
Пророкът става емир на града, наречен вече Медина (“град на Пророка"). Мохамед воюва с Мека за налагане на новата религия и през 630 г. меканци го признават за Пророк.
През 632 г. той прави своето “Прощално поклонение" в Мека, след което говори на планината Арафат пред 40 000 поклонници.
Мохамед е погребан в Медина, а гробът му е обект на поклонение.