На 11 юни 1937 г. по нареждане на Йосиф Сталин е издадена смъртна присъда на маршал Михаил Тухачевски и други седмина висши военни. Те са осъдени по измислени обвинения в антисъветска дейност.
Делото срещу Тухачевски е част от процеса по обезглавяването на Червената армия,
част от терора на Сталин срещу обществото в СССР.
Голямата чистка или "Големият терор" са политически репресии и гонения в Съветския съюз, дирижирани от Йосиф Сталин през 30-те години на миналия ХХ век с цел да консолидира управлението си в Съветския съюз, да централизира властта и да премахне всяка възможна съпротива на властта, независимо дали тя е реална или се симулира такава.
Някои автори описват тези репресии като „Съветския холокост“. В руската историография периодът на най-интензивните чистки (1937-1938), се нарича ежовщина на името на Николай Ежов, ръководител на съветската тайна полиция — НКВД.
Тайната заповед на НКВД под номер 00447 от 30 юли 1937 определя „лимитът на терора", т.е. общия брой на предвидените за арестуване във всички региони, разделени на различни категории. „Първа категория“ е включвала лица, които е трябвало веднага да бъдат разстреляни. Във „Втора категория“ влизат лица, които е било предвидено да бъдат осъдени на дълъг срок и изпратени в лагерите.
Големият терор взима 3 милиона директни жертви, т.е. чрез т. нар. „бързо унищожение на заподозрени", а в ГУЛАГ загиват още 7,5 милиона хора.
Държавният тероризъм е насочен най-вече към политически и военни лидери.
Генерали от Червената армия са били убити, писатели, хора на изкуството и учени са били жертви на чистките, наред с обикновените граждани, заподозрени в поставяне под съмнение управлението на Сталин.
Ако до 1937 г. репресиите са засягали отделни групи и обществени кръгове, то предмет на терора става цялото общество.
По време на 470 дневния период на Големият терор в СССР са разстрелвани по 1600 души на ден, което прави средно по един човек на минута. Разстрелите продължават 15 месеца и 12 дни, без „почивен ден“, денем и нощем. Това пише Томаш Кижни – фотограф и журналист, който от години работи над албум за едно от най-жестоките сталински престъпления.
Кой е маршал Михаил Николаевич Тухачевски?
Той е син на потомствен дворянин и селянка, гвардейски офицер, получил пет военни награди на фронтовете на Първата световна война, избягал от германски плен при петия си опит, преминал безусловно на страната на болшевиките.
Воювал с враговете им по време на Гражданската война.
Наричан е „червеният Наполеон“ и създател на съветската военна доктрина.
През 1921 г. Тухачевски се отличава с особена жестокост при потушаване на бунта на руските моряци в Кронщат, но най-вече при потушаване на селските въстания срещу болшевишкия режим в Тамбовска област.
По това време комунистическите бандити започват да изземат цялата продукция на селяните и в Русия настъпва масов глад.
В цяла Тамбовска област селяните се вдигат на бунт и много от тях стават партизани, за да дадат отпор на мързеливата и крадлива комунистическа сган.
В отговор Тухачевски вкарва части на Червената армия в селата, подпалва ги, а за да предотврати подкрепа за партизаните и да все ужас у хората, заповядва във всяко село да бъдат разстреляни по 100 човека.
За да пести муниции в много от селата пуска бойни отровни газове, които избиват цялото население, включително невръстните деца и техните майки.
Тази жестокост прави впечатление на ръководството на болшевишката партия и още в края на 1921 г. Тухачевски е назначен за началник на Военната академия на Червената армия.
Хитлер е наясно, че през 1933 г. е спечелил изборите благодарение на Сталин, който заповядва на немските комунисти да оттеглят подкрепата си за мощното социалистическо движение и така левицата в Германия губи изборите, а Хитлер печели мнозинство.
Малко по-късно немското военно разузнаване подава сигнал към Сталин, че маршал Тухачевски готви заговор срещу Сталин.
Самият Сталин е наясно, че това не е вярно, но използва ситуацията, за да започне масова чистка.
Останалото е известно през месец май 1937 г. маршал Тухачевски е арестуван.
Той е закаран е в Москва, където само за две седмици прави "пълни самопризнания". Проведен е "съдебен процес", един-единствен и без право на обжалване, осъден е на смърт и в същия ден е разстрелян.
Неговата съдба ще последват още 30 хиляди офицери от Червената армия през 1937 и 1938 г.
За 460 дни 90% от маршалите и генералите и 80% от полковниците са " осъдени" на смърт и са разстреляни след изтезания и самопризнания.