На 26 юни 1948 г. американски и британски пилоти започват да доставят храна и провизии със самолети до Берлин. Това се налага, защото градът е хванат в блокада от Съветския съюз. Тя е заповядана лично от Сталин и иска да покаже мощта на СССР и да смаже доскорошните му съюзници - американци, британци, французи, но и германците от западната част на страната.
Когато Втората световна война приключи през 1945 г., победена Германия беше разделена на съветска, американска, британска и френска окупационни зони. Град Берлин, макар и разположен в съветската окупационна зона, също беше разделен на четири сектора, като съюзниците взеха западната част на града, а Съветите - източната. През юни 1948 г. правителството на Йозеф Сталин се опитва да укрепи контрола над града, като прекъсва всички сухопътни и морски пътища до Западен Берлин, за да окаже натиск на съюзниците да се евакуират. В резултат на това, от 24 юни западната част на Берлин и нейните 2 милиона души бяха лишени от храна, гориво за отопление и други важни доставки.
Въпреки че някои от администрацията на американския президент Хари С. Труман призоваваха за директен военен отговор на този агресивен съветски ход, Труман се притесняваше, че такъв отговор ще предизвика нова световна война. Вместо това той разреши мащабна въздушна операция под контрола на генерал Луций Д. Клей, назначения от Америка за военен губернатор на Германия. Първите самолети излетяха от Англия и Западна Германия на 26 юни, натоварени с храна, дрехи, вода, лекарства и гориво.
В началото на операцията самолетите доставяха около 5000 тона доставки до Западен Берлин всеки ден, а по-късно те са увеличени до около 8 000 тона доставки на ден. Съюзниците превозваха около 2,3 милиона тона товари през съществуването на въздушния мост.
Съветите премахнаха блокадата през май 1949 г., след като спечелиха презрението на международната общност за това, че подлага невинни мъже, жени и деца на лишения и глад. Въздушният транспорт - наречен die Luftbrucke или „въздушният мост“ на немски - продължи до септември 1949 г. на обща цена от над 224 милиона долара. Така източната част на Берлин беше погълната от съветска Източна Германия, докато Западен Берлин остава отделна територия със собствено правителство и тесни връзки със Западна Германия.