Русия ще изчака и няма да бърза с отпускането на нови заеми на Украйна преди в страната да има легитимно правителство, предаде РИА Новости. Агенцията се позовава на изказване на руския финансов министър Антон Силуанов.
По този начин вторият транш от $2 млрд. от общо $15 млрд. пакет за Украйна се отлага за неопределено време.
Миналия петък фондовата борса на Ирландия обяви, че Киев е отказал да емитира емисията от $2 млрд. еврооблигации, които трябваше да бъдат изкупени от Кремъл, както Факти.бг вече съобщи. Руският финансов министър не пропусна да предупреди, че той иска да види икономическата програма на новия кабинет и каква политика той ще води. Според Кремъл Киев трябва да се обърне към Международния валутен фонд (МВФ), който е специализиран в оказване на помощ на страни в криза.
От своя страна САЩ заявиха, че са провели разговори с МВФ и Русия за оказване помощ за възстановяване на украинската икономика. В момента не е известно за каква точно сума става въпрос.
На 17 декември 2013 година руският президент Владимир Путин обяви, че страната му ще изкупи украински еврооблигации за $15 млрд. като част от програма за подкрепа на икономиката на Украйна. Пакетът беше осигурен от пенсионния фонд на Русия.
Междувременно върховният представител на Европейския съюз за външната политика и сигурността Катрин Аштън заявява, че ЕС е готов да окаже помощ за успокояване на напрегнатата ситуация в Украйна и призовава страните в конфликта към „конструктивен диалог".
Ситуацията в страната остава напрегната след като в редица медии се появиха информации, че сваленият вчера от Върховната Рада президент Виктор Янукович се е опитал на два пъти неуспешно през Харков и Донецк да избяга в чужбина. Самият бившият държавен глава наля допълнително масло в огъня, посочвайки че не признава решението на депутате и той продължава да е държавен глава. Това не попречи на парламента да насрочи вота за 25 май.
Стана известно, че в Радата е внесен проект за решение за забрана на дейността на управляващата Партия на регионите и на Комунистическата партия на Украйна. За последен път подобна мярка беше предприета през далечната 1991 г., когато беше забранена Комунистическата партия на бившия СССР. Това се наложи след като червени хардлайнери се опитаха да свалят първия и последен президент на СССР Михаил Горбачов. Готви се забрана на спецчастите Беркут.
В специално изявление управляващата доскоро Партия на регионите се разграничи от политиката на Виктор Янукович. Според партията държавният глава е единственият виновник за кризата заради водената от него авторитарна политика на управление.
Освен това украинските депутати трябва да изберат нов премиер между излязлата от затвора Юлия Тимошенко, Арсений Яценюк и Петро Порошенко.
Непосредствено след освобождаването й Тимошенко обяви, че ще се кандидатира за президент на насрочените за 25 май избори. Днес обаче тя помоли нейната кандидатура за премиер изобщо да не бъде разглеждана.
Друг опозиционен лидер, Виталий Кличко, също изрази готовност да участва в изборите, запитан дали се вижда като президент, Кличко отговори: „Ако народът реши, аз ще поема отговорността”.
Министърът на външните работи на Украйна в правителството на Янукович – Леонид Кожара, е изчезнал заедно с цялата финансова документация на министерството, предаде УНИАН.
Украинският парламент гласува да прехвърли временно президентските правомощия на председателя на парламента Олександър Турчинов, съобщи Ройтерс. Вчера депутатите гласуваха отстраняването на Виктор Янукович от поста, но той определи действията им като "преврат" и отказа да сдаде властта.
Изпълняващият длъжността главен прокурор на Украйна Олег Махницкий съобщи в парламента, че е издадена заповед за ареста на отстранения министър на приходите и събиранията Олександър Клименко и на бившия главен прокурор Виктор Пшонка.