Отидете към основна версия

7 525 117

Защо за Путин украинският град Покровск е по-важен от Курск

  • украйна-
  • владимир путин-
  • путин-
  • русия-
  • война-
  • курск-
  • курска област-
  • покровск-
  • донбас

Фокусът на Путин е върху рухването на украинската държава, а не върху Курск

Снимка: БГНЕС/ EPA

След три седмици сражения Русия все още се мъчи да изтласка украинските сили от Курска област - изненадващо бавен и сдържан отговор на първата окупация на нейна територия след Втората световна война, пише БТА, цитирайки AP.

Всичко се свежда до личния състав на руските сили и приоритетите на Русия. И тъй като по-голямата част от руските военни наблягат на офанзивата в Украйна, засега Кремъл изглежда няма достатъчно резерви, за да изтласка силите на Киев.

Изглежда, че президентът Владимир Путин не разглежда нападението - или поне не създава впечатление, че го разглежда - като достатъчно сериозна заплаха, за да оправдае изтеглянето на руските войски от източния украински регион Донбас, който е негова приоритетна цел. "Фокусът на Путин е върху рухването на украинската държава, което според него автоматично ще направи неуместен всякакъв териториален контрол", коментира Татяна Становая, старши изследовател в Центъра "Карнеги Русия-Евразия".

Месеци след започването на пълномащабната инвазия през 2022 г. Путин незаконно анексира украинските Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област като част от руската територия и пълното им завладяване е основен приоритет. През юни той заяви, че Киев трябва да изтегли силите си от части от тези региони, които контролира, като условие за мирни преговори - искане, което Украйна отхвърля. "При мобилизирането на сили в отговор на украинското навлизане Русия прави всичко възможно, за да избегне привличането на части от собствената си офанзива в Донбас", отбеляза Найджъл Гулд-Дейвис от Международния институт за стратегически изследвания. "В момента Русия преценява, че може да овладее заплахата на своя територия, без да компрометира най-важната си цел в Украйна", добави той.

Дори когато украинските сили навлязоха в Курска област на 6 август, руските войски продължиха бавното си настъпление в района на стратегическия град Покровск и други части на Донецка област. "Русия много държи да продължи атаките към Покровск и да не пренасочва ресурси от Покровск към Курска област", посочи Нико Ланге, старши изследовател във вашингтонския Център за анализ на европейската политика.

За разлика от Покровск, където украинските сили са изградили обширни укрепления, другите части на Донецка област, които все още са под украински контрол, са по-слабо защитени и биха могли да бъдат значително по-уязвими на руско нападение, ако Покровск падне. Говорейки за Курска област по време на срещи чрез видеовръзка с официални представители, Путин определи нахлуването като опит на Киев да забави руската офанзива в Донецка област, където според него руското настъпление само се е ускорило въпреки събитията в Курска област.

Русия също така нанася постоянно удари с голям обсег по електропреносната мрежа на Украйна. Нападението в понеделник срещу енергийни съоръжения беше едно от най-мащабните по време на войната - с над 200 ракети и дронове - и предизвика мащабни прекъсвания на електроснабдяването. Това подчерта пропуските в украинската противовъздушна отбрана, която трябва едновременно да защитава фронтовите войски и инфраструктурата. Съсредоточен върху превземането на четирите региона на Украйна, Путин се опитва да придаде слабо значение на настъплението на Киев в Курска област. "Вместо да мобилизира населението срещу заплахата за родината, Кремъл се стреми да омаловажи нахлуването", коментира Гулд-Дейвис от базирания в Лондон Международен институт за стратегически изследвания.

Изправена пред реалността от окупацията на територията на Русия, държавната пропагандна машина се опитва да отклони вниманието от очевидния военен провал, като се фокусира върху усилията на правителството да помогне на над 130 000 жители, принудени да напуснат домовете си.

Контролираните от държавата медии представят нападението в Курска област като доказателство за агресивните намерения на Киев и още едно доказателство, че Русия е имала право да нахлуе в Украйна на 24 февруари 2022 г. Становая отбеляза, че макар много жители на Курска област да са гневни на Кремъл, общите настроения в страната всъщност може да са от полза за властите. "Макар че това със сигурност е удар по репутацията на Кремъл, малко вероятно е да предизвика значително нарастване на социалното или политическото недоволство сред населението", посочи тя. "Украинската атака всъщност може да доведе до сплотяване около знамето и до нарастване на антиукраинските и антизападните настроения", добави Становая.

Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че навлизането в Курска област има за цел да създаде буферна зона, която да възпрепятства руските атаки. Главнокомандващият украинската армия генерал Олександър Сирски заяви, че силите на Киев контролират близо 1300 кв. км. и около 100 селища в региона - твърдение, което не може да бъде проверено чрез независими източници.

Тъй като бойната обстановка в Курск е променлива, за разлика от статичните фронтови линии в Донецка област, украинските части биха могли да обикалят региона, без да установят трайно присъствие в много от селищата, за които претендират. Според наблюдатели Русия не разполага с достатъчно добре координирани ресурси, за да преследва украинските сили в Курска област. "Усилията на Москва да противодейства на новата украинска офанзива изглеждат ограничени до изпращане на части от цяла Русия, включително части от милиции и сили, които не са на редовна служба", коментира Бен Бари, старши изследовател в областта на сухопътните войни в Международния институт за стратегически изследвания.

До нахлуването в Курска област Путин се въздържаше да използва наборни военнослужещи във войната, за да избегне обществения отпор. Младите наборни войници, призовани за задължителна едногодишна служба, служеха далече от фронта, а тези, които бяха изпратени да защитават границата в района на Курска област, станаха лесна плячка за закалените в битки механизирани пехотни части на Украйна. Стотици от тях бяха пленени, а 115 бяха разменени за украински военнопленници през уикенда. Наблюдатели отбелязват, че Путин също така не желае да повика повече резервисти, опасявайки се от вътрешна дестабилизация, каквато се случи, когато той нареди крайно непопулярна мобилизация на 300 000 души в отговор на украинската контраофанзива през 2022 г. Стотици хиляди от тях напуснаха Русия, за да избегнат изпращането им в бойни действия.

Оттогава насам Кремъл подсилва своите сили в Украйна с доброволци, привлечени от сравнително високите заплати, но през последните месеци този поток намаля. Необходими са десетки хиляди руски военнослужещи, за да бъдат напълно изтласкани украинските сили, за които се смята, че са около 10 000 души и използват гъстите гори на региона като прикритие. Тъй като очевидно не разполага с ресурси за такава мащабна операция, засега Русия се е съсредоточила върху спирането на по-дълбокия украински напредък чрез блокиране на пътища и насочване към резервите на Киев - тактика, която е отчасти успешна.

Междувременно Украйна обърка руските военни, като разруши мостовете над река Сейм в Курска област, наруши логистиката на някои части на Русия в региона и създаде условия за установяване на изолиран район на контрол.

Ланге прогнозира, че украинските войски могат да използват реката, за да обособят буферна зона. "Бих очаквал украинците да открият още няколко трудни точки за руската логистика и инфраструктура, не непременно само мостове, и да ги вземат под контрол", посочи той. Завладявайки част от руската територия, Украйна постави Кремъл в неудобно положение и промени формата на бойното поле. Пренасочването на някои от най-боеспособните сили на страната от източната част обаче е риск за Киев. "Всичко това крие значителен риск, особено ако усилията за изтощаване на руските сили доведат до изтощаване и на по-малобройните украински сили", смята Бари от Международния институт за стратегически изследвания.

Опитът за създаване на опорeн пункт в Курска област ще удължи допълнително над 1000-километровата фронтова линия и засили предизвикателствата, пред които са изправени недостатъчните и недобре въоръжени украински сили. Защитата на позиции на територията на Русия би довела до сериозни логистични проблеми, а удължените маршрути за доставки биха се превърнали в лесна мишена. "Руската система е много йерархична и закостеняла, така че винаги им е необходимо значително време, за да се адаптират към нова ситуация", подчерта Ланге, "но ще трябва да видим как Украйна ще може да се задържи там, след като Русия се адаптира и настъпи с пълна сила".

Поставете оценка:
Оценка 2.6 от 40 гласа.

Свързани новини

Новини по държави:
Новини САЩ, Новини Великобритания, Новини Германия, Новини Италия, Новини Франция, Новини Испания, Новини Гърция, Новини Украйна, Новини Белгия, Новини Китай, Новини Сирия, Новини Сърбия, Новини Бразилия, Новини Австралия, Новини Япония, Новини Швейцария, Новини Северна Македония, Новини Турция, Новини Полша, Новини Румъния, Новини Иран (Ислямска Република), Новини Австрия, Новини Нидерландия, Новини Северна Корея, Новини Всички държави, Новини Унгария, Новини Канада, Новини Литва, Новини Индия, Новини Мексико, Новини Южна Корея, Новини Хърватия, Новини Норвегия, Новини Дания, Новини Финландия, Новини Ирландия, Новини Аржентина, Новини Дубай, Новини Португалия, Новини Словакия, Новини Беларус, Новини Латвия, Новини Естония, Новини Словения, Новини Чехия, Новини Швеция, Новини Ирак, Новини Афганистан, Новини Албания