На 12 септември 1683 г. полският крал Ян III Собиески спасява Виена от османците. Така той прекъсва мечтите за разширяването на влиянието на исляма в Централна Европа.
До нея се стига, след като Османската империя е обсаждала града в продължение на 2 месеца. На 12 септември 1683 г. обаче приключва ключовата двудневната битка за Виена.
Тази победа не само спира експанзията на Османската империя в Европа, но и осигурява международен престиж на Полша, която получава славата на „предна крепост на християнството“.
Обсадата на Виена започва на 14 юли 1683 г. Близо 90 000 османска армия, включително 12 000 еничарски корпус пристига пред стените на града.
Битката спира повторния опит на Османската империя да превземе Виена.
Първият е през далечната 1529 г. Сражението поставя началото на хегемонията на Хабсбургската династия в Централна Европа.
Виновникът за поражението на османците е полският крал Ян III Собиески. Той е командващ на обединените полско – австрийско - германски сили срещу османската армия, ръководена от великия везир Кара Мустафа паша.
Преди да дойде развръзката виенчани са разрушили къщите извън града, оставяйки празна равнина, която да изложи турците на ответен огън, ако се опитат да щурмуват града. Кара Мустафа паша нарежда създаването на мрежа от окопи, чрез които турците постепенно се приближават до градските стени. Оръдията на турците са остарели, а стените на Виена подсилени, поради което турците се съсредоточават върху копането на тунели и поставянето на мини, с които да взривят стените.
Кара Мустафа паша може да нареди щурмуване на града от армията си, която превъзхожда защитниците в съотношение 20:1, но това би му коствало големи загуби в жива сила, което великият везир иска да избегне. Според някои историци Кара Мустафа паша е искал да запази богатствата на града, които са щели да попаднат в ръцете на войниците, ако им е било заповядано да превземат града с щурм.
На 11-ти септември 1683 г. идва помощ в лицето на европейската армия от около 84 000 души. Битката е забележителна и с най-голямата кавалерийска атака в историята.
Турците понасят около 15 000 жертви, 5 000 пленени заедно с всички оръдия. Съюзниците дават около 4500 жертви (убити и ранени). Въпреки разгрома и отстъплението турците намират време да избият пленниците си, с изключение на благородниците, които могат да им донесат голям откуп.
В чест на Ян Собиески австрийците издигат църква на хълма Каленберг, северно от Виена. Железопътният маршрут от Виена до Варшава също носи неговото име, както и съзвездието Скутум Собиескии (Щитът на Собиески).
Тъй като Собиески поверява кралството си в ръцете на Богородица (Ченстоховската Богородица или Богородица от Ченстохова) преди битката папа Инокентий XI обявява празника на Святото име на Мария, който се чества само в Испания и Неаполитанското кралство, е валиден за цялата католическа църква.
Празнува се на 12 септември.
Всички, начело с папата, го приветстват като спасител на християнския свят, а той скромно и величествено перифразира Юлий Цезар:
„Дойдох, видях, Бог победи”,
припомня БНР.
Ян III Собиески се ражда през 1629 година в Олеско, край днешния украински град Лвов, в магнатско, значи - високо благородническо семейство. Баща му, Якоб, е войвода на Рутения и кастелан на Краков. Майка му, Зофия, е внучка на хетман Станислав Жулкиевски, един от най-известните политици и военни командири на Жеч Посполита. Малкият Ян получава прекрасно образование.
Учи в Новодворския колеж в Краков и завършва философия в Ягелонския университет, основан през 1364 г. След това образование обаче идва още образование, този път доста по-практическо. Заедно с брат си Марек, 17-годишният Ян обикаля Европа - днешна Германия, Холандия, Белгия, не пропуска Париж и Лондон, среща се с известни хора като принц Конде, принц Уйлям Оранжски и принц Чарлс, преди да стане крал Чарлс II Английски. Не по-малко важно е обаче, че Ян не си губи времето в забавления, а учи немски, френски и италиански, които добавя към полския и латинския. През 1648 двамата братя се връщат в Полша и се включват в кампанията срещу бунта на Богдан Хмелницки.
Те въоръжават и издържат със собствени средства по една кавалерийска част. После Марек загива в татарски плен, а Ян, който се показва като много способен войник, е произведен полковник и изпратен от краля на дипломатическа мисия в Османската империя. Там той пак не си губи времето, а научава турски и татарски език, запознава се отблизо с турските военни традиции и тактики. Тези знания са му много полезни, защото Жеч Посполита и Османската империя са гранични държави на ръба на тогавашната глобална турско-европейска политическа динамика и постоянно се бият.
Но в първия момент не султанът, а Карл Густав на Швеция нахлува в Полша, в атаката, известна и досега като „потоп”. Може да звучи неочаквано, но по ред причини в този конфликт Ян III Собиески отначало се бие като съюзник на шведите. През март 1656 обаче ги изоставя и се връща в армията на полския крал Ян II Казимир Ваза.
В следващите 18 години Ян III Собиески става все по-известен боец и участва в поредица войни. Шведите са прогонени през 60-та, но идват битките срещу казаци, татари, руснаци, турци. Той започва да се издига и в политиката, избран е в Сейма, получава един след друг високи постове – започва от пръв кралски съветник и стига до Велик хетман на короната, тоест, върховен главнокомандващ. Въпреки напрегнатия живот, който води обаче, Ян Собиески успява да се ожени и то по любов. Жена му е Мария Казимир д Аркиен, френска благородничка, още 5-годишна идва в Полша като част от свитата на Мари Луис Гонзага, съпруга на двама полски крале.
Ян III Собиески и неговата любима Маришенка се запознават още през 1656, когато тя е на 15, но това е просто запознанство. Две години по-късно Мари се омъжва и има три дъщери, но съпругът ѝ умира през 65-та. Изглежда още преди смъртта му обаче между нея и Собиески има закачка, защото, твърде необичайно, двамата добри католици вдигат сватба след броени месеци.
Този брак носи на Ян III Собиески три неща.
Първо - любов. Тя не помръква през дългите периоди на раздяла, а ражда прочутата им кореспонденция, в която, освен лични чувства, се обсъждат и важни държавни дела. Второ, плод на тази любов са 14-те им деца, от които обаче оцеляват само 4. И трето, Мари засилва и без това наличната у Ян привързаност към идеята за френско-полски алианс в политиката.
Във Франция по онова време властва кралят-слънце Луи XIV. По негов модел в Полша, след като през 1672 е избран за крал, Ян III Собиески опитва, макар неуспешно, да централизира властта, включително да превърне изборната монархия в наследствена.
Ян III Собиески точно е победил турците в прочутата битка при Хочим, когато идва вест, че крал Михал I е умрял. Собиески вече е така прочут, че изборът на нов крал е бърз, предвидим и става с рядкото за характера на шляхтата почти пълно мнозинство. Не толкова бърза е коронацията, тя идва почти две години по-късно, защото Собиески е ангажиран с кампанията срещу турците. Той става крал в тежка за Жеч Посполита финансова и политическа ситуация, но бавно стабилизира нещата. Постепенно обаче разбира, че близостта с Франция, за сметка на конкурентната империя на Хабсбургите, не е така изгодна за самата Полша - Париж е далеч от турския потоп, а Краков и Виена са непосредствено заплашени. Затова той обръща политиката и сключва договор с австрийския император Леополд I.
В него има точка, подобна на член 5 от договора за НАТО – ако някоя от двете столици е заплашена, другата се притичва на помощ. И крал Ян III Собиески действително спазва този ангажимент, когато през лятото на 1683 великият везир Кара Мустафа обсажда Виена и затяга примката около последното сериозно препятствие пред турското нашествие в Западна Европа. Войната има религиозен привкус, папата призовава всички християнски владетели да се включат, така че към Виена тръгват войски от Полша и немските земи. През това време Луи XIV не просто се прави на разсеян, но на бърза ръка удря немците в гръб и взима Елзас. Ян III Собиески командва обединените християнски сили, не само защото има най-високата титла. Той е много прочут с военните си умения, а и отлично познава военните похвати на турците - вече ги е бил доста пъти, заради което те му викат „Северният лъв”.
Обсадата на Виена обаче е жестока,
загинали са много хора, а турците са прокопали тунели под градските стени, заложили са барут, за да ги взривят и планират атаката за 12 септември, ден, след пристигането на Собиески. Армията на Кара Мустафа брои общо около 300 000 души, а обединената полско-австрийско-немска армия - около 90 000. Християнските войски атакуват рано сутринта, точно когато турски части вече опитват да проникнат в града. Атаката на Собиески е безмилостна и на широк фронт, бойни действия се водят през целия ден, но едва късно следобед той, с един наистина вихрен рейд на полската тежка кавалерия, успява да разбие противника и да го обърне в бягство. Заради поражението при Виена Кара Мустафа е удушен с копринено въже по заповед на султана.
Заради победата при Виена един австрийски пекар измисля малка кифличка с форма на полумесец. Век по-късно принцеса Мария-Антоанета я пренася във Франция, където я наричат кроасан. Главният виновник за победата при Виена - Ян III Собиески, получава големи почести в Европа, но до смъртта си остава обикновен крал в Полша, което значи – ценен като велика фигура, но въпреки това оспорван и критикуван. Той умира на 67 от инфаркт, а любимата му Жеч Посполита е жива още сто години. Накрая е поделена между бившите му съюзници от битката при Виена – немци и австрийци, които си я поделят с вечните му врагове – руснаците.
Другите вечни врагове на крал Ян III Собиески, турците, никога повече не доближават полските земи.