Сирия изпрати призив до Съвета за сигурност на ООН и до генералния секретар на организацията Антонио Гутериш да се спре агресията на Израел.
Това заяви постоянният представител на страната в организацията Кусай ал Дахак.
„От името на сирийското правителство изпратихме писма до генералния секретар на ООН, призовавайки ООН и Съвета за сигурност да поемат отговорност за поддържането на международния мир и сигурност и спирането на израелските атаки в Сирия, като не позволява на Израел да се възползва от преходния период, в който сега е страната“, каза сирийският дипломат.
На 8 декември президентът на Сирия Башар Асад напусна страната, а Израел веднага започна активно да укрепва отбраната си на Голанските възвишения.
Израелските военновъздушни сили атакуваха повече от 250 военни цели в Сирия след смяната на властта в арабската република. Цели на ударите са били десетки изтребители на сирийските военновъздушни сили, десетки зенитно-ракетни комплекси, съоръжения за производство и съхранение на оръжия и запаси от ракети земя-земя.
„Това е една от най-големите настъпателни операции в историята на израелските военновъздушни сили“, съобщи израелското военно радио Галей ЦАХАЛ.
Според Нетаняху споразумението, постигнато след войната Йом Кипур, е станало невалидно, тъй като сирийските военни са изоставили позициите си. Израелският премиер подчерта, че заедно с ръководителя на Министерството на отбраната и с пълната подкрепа на кабинета на министрите е дал заповед на военните да заемат демаркационната зона и позициите, които я контролират.
Голанските възвишения са били част от Сирия до 1967 г. По време на Шестдневната война израелските военни окупираха тази територия, а след войната Йом Кипур (1973 г.) страните сключиха споразумение за примирие. През 1974 г. на Голанските възвишения се появяват мироопазващи постове на ООН. Граничната линия от сирийска страна се нарича "Браво", а от израелска страна е линията "Алфа".
Очаква се обратен миграционен поток в посока Сирия след падането на режима на Башар Асад, предаде NOVA.
Множество европейски правителства, сред които Германия и Франция обявиха, че ще преразгледат политиката си за прием на сирийски бежанци - основно хора, чиито статут на политически бегълци се разглежда в момента.
А Турция обяви, че ще отвори един от граничните пунктове със Сирия, за да осигури свободното завръщане в родината им. Контролният пункт беше затворен при началото на гражданската война преди 13 години. Турската държава понесе най-големия товар от притока на бежанци през последното десетилетие, като на нейна територия пребивават над три милиона сирийци.
„Нашите призиви за разрешаване на конфликта в чрез диалог бяха арогантно отхвърлени от стария режим. Ръката, протегната от страната ни не беше оценена и значението ѝ не беше разбрано. Асад избяга, оставяйки след себе си Сирия, където близо 1 милион души бяха избити, 12 милиона души трябваше да напуснат и много градове бяха превърнати в развалини. Вярвам, че копнежът на нашите сирийски братя за тяхната страна, който продължи 13 години, ще приключи плавно сега. За да предотвратим задръстванията и да облекчим трафика, отваряме граничния пункт „Яйладаги” за преминаване”, заяви турският президент Реджеп Ердоган.
Ден след падането на режима на Асад, в Кипър започна поток от заявления от сирийски мигранти, които искат да бъдат доброволно репатрирани в родината им, предаде БНР.
Кюрди излязоха на протест в Никозия в понеделник, настоявайки за помощ от САЩ за спиране на атаките на подкрепяните от Турция групировки в северна Сирия.
Само за часове в понеделник над 20 сирийски бежанци са оттеглили молбите си за предоставяне на убежище или са поискали да бъде отменен даденият им статут на допълнителна закрила, съобщи заместник-министърът на имиграцията Николас Йоанидис. Той очаква броят им да се увеличава в следващите дни.
Кипър прекрати разглеждането на молби за убежище от сирийци през април тази година в опит да спре масовите им пристигания по море от Ливан.
С писмо до заместник-министър Йоанидис сирийците в Кипър призовават правителството "да предприеме необходимите мерки за организирано, безопасно и достойно завръщане на онези, които изберат доброволно репатриране в Сирия".
Програмата за доброволно връщане на мигранти, която сирийците искат да бъде разширена, за да обхване и тях, включва предоставянето на финансова помощ.
Създаването на условия за демократичен ред и стабилност в Сирия ще улесни безопасното завръщане на бежанците, подчерта външното министерство. Според президента Никос Христодулидис "развитието по този въпрос е критично за сигурността на ЕС".