Премиерът на Република Северна Македония Християн Мицкоски обяви, че ще поиска среща с българския премиер Росен Желязков, предаде БТА.
В интервю за "360 градуса" по МРТ1 Мицкоски беше попитан за това дали ще поиска среща, след като дълго време правителството в Северна Македония обясняваше, че очаква в България да бъде съставено политическо правителство, с което да разговаря по отношение на евроинтеграцията на страната и предложението промяната в конституцията да влезе в сила след като Северна Македония стане член на ЕС.
Този въпрос беше зададен на премиера на Северна Македония и вчера, като отговорът беше, че той е готов за разговаря с всеки и по всяко време, за да бъдат деблокираните преговорите на страната с ЕС.
„Нямам проблем да инициирам среща с България, ние сме съседи и е логично да инициираме такава среща, да се опознаем, ние сме колеги, сътрудничим си, заедно сме в НАТО. Абсолютно ще поискам среща. Да видим в тази среда дали можем да преодолеем различията си по отношение на това как (ние) виждаме пътя на (Северна) Македония към пълноправно членство в Европейския съюз и как го виждат те. Тук е разликата като цяло, защото със сигурност имаме различни виждания по една и съща тема. Ние имаме собствена стратегия, чиято същност е дали след две десетилетия ще ни бъде позволено да започнем преговорния процес и той да бъде оценен въз основа на заслуги, а не на двустранни спорове. Нека да видим дали можем да намерим решение тук и след това да търсим решение за всичко останало“, каза в интервюто си Християн Мицкоски.
На пресконференция по-рано днес председателят на опозиционната СДСМ Венко Филипче също заяви, че подкрепя това Мицкоски да поиска среща с българския премиер Росен Желязков.
„Сега в София има политическо правителство и аз абсолютно подкрепям премиера да поиска среща с политическото правителство и премиера в България възможно най-скоро. За да видим дали можем да получим допълнителни гаранции или не. Ще подкрепим, всяко по-добро предложение (от вписаното в преговорната рамка, договорена с правителството на СДСМ). Абсолютно всякаква форма на допълнителни гаранции (за преговорите) ще подкрепим, но нека (срещата) се проведе възможно най-скоро, защото времето изтича. Албания и Черна гора правят големи крачки напред“, каза Филипче, според когото предишните правителства, водени от СДСМ са направили максималното, за да защитят позициите на страната по време на преговорите по т.нар. френско предложение.
Условие за автоматично провеждане на втора междуправителствена конференция със Северна Македония и реален старт на преговорите на страната с ЕС е вписване на българите в конституцията на страната, което за правителството на ВМРО-ДПМНЕ е неприемливо и отстъпление от националните интереси, направено от правителството на СДСМ. Според ВМРО-ДПМНЕ за да има предвидимост в евроинтеграцията на страната промените в конституцията трябва да влязат в сила едва след като преговорите приключат и държаните-членки ратифицират договора за присъединяване на Северна Македония към ЕС.
Посолството на САЩ в Република Северна Македония е уведомило всички неправителствени и други организации, които работят по проекти, финансирани от САЩ да спрат изпълнението им и да не извършват никакви разходи, съобщават медиите в Северна Македония, предаде БТА.
Искането е в съответствие със заповед на новия президент на САЩ Доналд Тръмп, който замрази чуждестранната помощ за всички държави, с изключение на Израел и Египет, за почти три месеца.
Според изданието Независен.мк искането е било „студен душ за всички, които вече работят с посолството (на САЩ), тъй като очакванията бяха заповедта да се отнася за новите, но е и за текущите” проекти.
Помощта на САЩ за Северна Македония беше фокусирана върху върховенството на закона, киберсигурността, околната среда, развитието на демокрацията, подобряването на конкурентоспособността, борбата с корупцията и насърчаването на по-сериозно гражданско участие. САЩ са предоставили почти половин милиард долара помощ само за съдебната система, което накара посланика на САЩ Анджела Агелер да заяви, че за укрепване на независимостта на съдебната система са предоставени много средства, а доверието в нея все още е много ниско, пише изданието.