Откакто получават независимост от Британската империя през 1947 г., Индия и Пакистан са водили шест войни. Основната причина за тези сблъсъци е спорната територия Кашмир - живописен, но дълбоко разделен регион, разположен между двете държави. И Индия, и Пакистан го смятат за свой, макар че контролът върху него е разделен.
Пакистан се позовава на факта, че по-голямата част от населението на Кашмир е мюсюлманско. Индия, от своя страна, аргументира претенциите си с това, че махараджата на региона е решил да се присъедини към Индия при разделението.
Разделението през 1947-48 г.
Разделението на Британска Индия води до създаването на две държави - светска Индия с мнозинство индуисти и преобладаващо мюсюлмански Пакистан. Последствията са ужасяващи - около половин милион души загиват в етнически и религиозни сблъсъци, а още толкова стават бежанци.
Първата война между двете новосъздадени държави избухва едва два месеца след обявяването на независимостта - през октомври 1947 г. Пакистан подкрепя мюсюлмански бунт в Кашмир. В отговор махараджата търси помощ от Индия и се съгласява да се присъедини към нея. Въпреки това, споразумението остава спорно и до днес. Войната завършва на 1 януари 1949 г. с установяване на линия за прекратяване на огъня.
Втората индо-пакистанска война: 1965 г.
През април 1965 г. започва нова война, предизвикана от граничен спор. През август Пакистан предприема тайна офанзива в индийската част на Кашмир. Индия отвръща, преминава границата и напада района около Лахор. Конфликтът приключва с примирие, договорено с посредничеството на ООН.
Създаването на Бангладеш: 1971 г.
През 1971 г. напрежението ескалира отново, този път заради желанието на Източен Пакистан да се отдели от Исламабад. Индия се намесва след масов приток на бежанци - над 10 милиона души. Пакистанската армия капитулира в Дака, а повече от 90 000 войници са пленени. На 6 декември 1971 г. се ражда новата държава - Бангладеш.
Бунт и ислямски радикализъм: 1989 г.
След оттеглянето на Съветския съюз от Афганистан, ислямски бойци започват да навлизат в Кашмир, където възниква недоволство срещу индийското управление. Така през 1989 г. избухва въоръжено въстание. Индия обвинява Пакистан, че снабдява сепаратистите с оръжие и ги обучава, докато Исламабад настоява, че предоставя единствено морална и дипломатическа подкрепа.
Конфликтът в Каргил: 1999 г.
През 1999 г. индийската армия открива, че подкрепяни от Пакистан бойци са проникнали в индийската част на Кашмир. Следват въздушни удари и сражения, които принуждават хиляди хора от двете страни на линията на огъня да напуснат домовете си. По-късно същата година генерал Первез Мушараф извършва военен преврат в Пакистан.
Смъртоносни нападения срещу политици: 2001 г.
През октомври 2001 г. нападение срещу местния парламент в Шринагар отнема живота на 38 души. Малко след това е атакуван и индийският парламент в Делхи. Индия обвинява кашмирски бойци, подкрепяни от Пакистан. Следват масирани военни размествания по границата, но дипломатически натиск води до временно успокояване.
Кървавата атака в Мумбай: 2008 г.
През ноември 2008 г. 10 въоръжени бойци атакуват ключови обекти в Мумбай, включително железопътната гара, кафене, хотели и еврейски център. Загиват 166 души. Индия обвинява групировката Лашкар-е-Тайба, за която се твърди, че е подкрепяна от пакистанското разузнаване - обвинение, което Пакистан отхвърля.
Заловен индийски пилот: 2019 г.
През февруари 2019 г. Индия извършва въздушни удари срещу предполагаем лагер на терористичната групировка Jaish-e-Mohammed в Пакистан. Ден по-късно Пакистан отговаря с въздушна атака. В хода на сблъсъците е свален индийски самолет и пилотът е пленен, но скоро е върнат. Така се избягва по-широк военен конфликт.
Атентат срещу туристи: 2025 г.
На 22 април 2025 г. въоръжени нападатели откриват огън по индийски туристи в близост до Пахалгам, в индийски Кашмир. Загиват най-малко 26 души. Индия обвинява Пакистан в подкрепа на атаката. Отговорност поема групировката „Кашмирска съпротива“, смятана за свързана с организаторите на атентата в Мумбай.