Затрудненията при вземането на дори елементарни решения – като избор на облекло сутрин – могат да бъдат ранен сигнал за емоционално изтощение, предупреждава клиничният психолог д-р Джули Смит.
Смит, която има частна практика в Хемпшир и милиони последователи в социалните мрежи, коментира темата в ефира на британското предаване „This Morning“, където прави разграничение между обичайния ежедневен стрес и състоянието на емоционално изчерпване. По думите ѝ, това не е самостоятелно медицинско разстройство, а по-скоро емоционално състояние, което често предхожда развитието на бърнаут.
„Емоционалното изтощение е онова усещане, което се появява преди прегарянето – чувството на тревога още сутрин, когато дейности, с които обикновено се справяте без усилие, внезапно започват да ви се струват непосилни“, обяснява тя. Един от характерните симптоми е затруднената концентрация, която пряко влияе върху способността за вземане на решения, включително най-ежедневните.
Състоянието на бърнаут е официално признато от Световната здравна организация и се характеризира с физическо, психическо и емоционално изтощение, породено от продължителен стрес. В ранната си фаза обаче то често остава неразпознато, тъй като симптомите могат да бъдат подценени или приписани на преумора.
Според д-р Смит емоционалното изтощение може да се прояви и чрез склонност към избягване на задължения. „Хората започват да отлагат задачи, които иначе биха изпълнили без колебание. Това води до натрупване на ангажименти и допълнително засилва усещането за претоварване“, посочва тя. В подобни състояния често се наблюдава и стремеж към „изключване“ чрез храна, алкохол или други вещества, което повишава риска от зависимост.
Психологът използва метафората с аквариум, за да обясни механизма на натрупване на стрес: ежедневните напрежения са като мастило, което постепенно замърсява средата. Временната почивка може да създаде усещане за „чиста вода“, но след връщане към обичайния ритъм източниците на стрес остават непроменени.
Експертите препоръчват фокус върху факторите, които могат да бъдат контролирани. „Някои обстоятелства са неизбежни, но други могат да бъдат коригирани. В терапията често се анализира не само външният натиск, но и личните стандарти, които човек сам си налага“, подчертава Смит. Тя съветва да се започне с най-управляемите източници на напрежение, като постепенно се намалява общото натоварване.
Медицинските данни показват, че продължителният стрес има пряко отражение върху физическото здраве. Повишените нива на хормона кортизол, произвеждан от надбъбречните жлези, могат да доведат до нарушения в кръвното налягане, метаболизма, съня и репродуктивната функция. В комбинация с адреналина – активиран при т.нар. реакция „бий се или бягай“ – това води до свиване на кръвоносните съдове, ускорена сърдечна дейност и повишен риск от сърдечно-съдови заболявания. Сред най-честите физически симптоми са болки в гърдите, главоболие и мускулно напрежение.
На този фон здравни специалисти предупреждават за риска от подценяване на състояния като емоционално изтощение и бърнаут. Представители на организацията St John Ambulance отбелязват, че общественият натиск „да се продължава на всяка цена“ може да задълбочи проблема и да доведе до развитие на тревожни разстройства или депресия.
„Не винаги става дума за класически бърнаут – понякога това е емоционално претоварване или усещане за невъзможност да се справиш. Тези състояния са реални и не бива да бъдат омаловажавани“, коментира Лиса Шарман, ръководител на обучението в организацията. По думите ѝ, ранното разпознаване на симптомите значително увеличава шансовете за възстановяване и предотвратяване на по-сериозни здравословни последици.