Защо психотерапевтите заприличват на своите пациенти?

В общественото пространство отдавна витае митът, че след години практика много психолози и психиатри заприличват на пациентите си. Макар на пръв поглед това да изглежда като повърхностно наблюдение, съвременната психология и невронаука доказват, че феноменът има дълбоки и напълно реални обяснения. Влошаването на психичното здраве при специалистите и феномени като контратрансфер и вторична травма са обект на сериозни изследвания.

Феноменът на „огледалните неврони“ и емпатията

Основният инструмент на всеки добър психотерапевт е клиничната емпатия. Чрез т.нар. огледални неврони в човешкия мозък, лекарят буквално съпреживява емоционалното състояние на човека срещу него. Когато един специалист прекарва по 6-8 часа на ден в детайлно изслушване на тежки депресивни състояния, тревожност или панически атаки, неговата собствена нервна система започва да „копира“ тези модели.

Според статия за управлението на терапевтичните граници в специализираното издание apa.org, емоционалното активиране на терапевта е неизбежно, особено при работа с хора, преживели тежки травми.

Контратрансфер: Когато границите се размият

В психоанализата съществува терминът контратрансфер (контрапренос). Това е несъзнателната емоционална реакция на терапевта спрямо пациента. Ако пациентът проявява силна агресия, безпомощност или хаотично поведение, терапевтът може неволно да абсорбира тези емоции и да започне да ги проявява в личния си живот.

Проучване идентифицира осем основни измерения на контратрансфера, сред които усещането за безпомощност, неадекватност и емоционално претоварване. Когато тези състояния не бъдат адресирани чрез лична супервизия, специалистът започва визуално и поведенчески да отразява симптоматиката на хората, които лекува.

Синдромът на бърнаут и „вторичната травма“

Психиатрите и психолозите не са имунни срещу психични разстройства. Напротив – те са сред най-рисковите групи за развитие на професионално прегаряне (бърнаут) и „синдром на умората от състрадание“. Притиснати от чуждото страдание, те често развиват сходни на своите пациенти защитни механизми – социално изолиране, цинизъм, разсеяност и хронична умора.

Данни за рисковете от емоционално изтощение сред здравните работници, споделени в проучване на diabetesjournals.org, сочат, че над 30% от специалистите редовно изпитват тревожност, свързана с работата им, а при близо 78% се наблюдава спад в личната продуктивност поради ментално претоварване.

Как се предпазват специалистите?

За да не „заприличат“ изцяло на пациентите си и да запазят своята обективност, съвременните терапевти задължително преминават през:

• Редовна супервизия – консултации с по-опитни колеги за изчистване на контрапреноса.
• Лична терапия – всека седмица психолозите сами сядат на стола на пациента.
• Стриктна хигиена на границите – пълно отделяне на професионалния от личния живот.

В крайна сметка, ако забележите, че вашият терапевт изглежда изтощен или показва необичайно поведение, това рядко е знак за лудост. По-вероятно е да става дума за претоварване на емпатията – феномен, който изисква незабавна почивка и професионална дистанция.